Тя рязко протегна ръка към него.
— Млъкни, гъз такъв.
— Какво? — издърдори той, поглеждайки обидено.
— Нищо. — Изпи останалото в чашата си и му я подаде. — Ще ми донесеш ли още?
Точно когато той се отдалечи, тя забеляза Конрад Лий. Лий се шегуваше и смееше с една по-възрастна двойка.
Тя се отправи към тях, полюшвайки се.
— Хей, човече — каза тя силно, — моите поздравления!
Пронизителният му поглед я огледа цялата без интерес. Шърли пристигна и го хвана защитно под ръка.
Клаудия се усмихна на Шърли:
— Много е скапан в леглото… но май чух, че и ти си такава, така че сте квит.
По-възрастната двойка размениха погледи и тихо се отдалечиха. В този момент се появи Джеръми с нова чаша шампанско.
Клаудия го взе и го повдигна пред тях:
— Наздраве за двойката разнебитени дърти ебачи! Хората наоколо се обърнаха и втренчиха погледи. Конрад каза с нисък, спокоен глас:
— Махай се от тука, путко.
Клаудия се усмихна:
— Удоволствие е за мен, духач такъв! — Хвана стъписания Джеръми под ръка. — Хайде, да изчезваме от това погребение.
Джеръми, който се изчерви силно, излезе с нея. Отвън тя започна да се смее:
— Не беше ли забавно? Не беше ли страхотно?!
Джеръми беше напрегнат и притеснен:
— С-слушай, Клаудия, ккак можа…
— Как можах какво, човече? Всичко беше просто една смешка. — Внезапно протегна ръце към него, прегърна го и го целуна, разтваряйки схванатите му устни с езика си. — Хайде да се върнем у нас и да се повеселим истински.
Джеръми не искаше да отива и тайно си мислеше да се върне на сватбения прием и да се извини. Но Клаудия настоя:
— Ще ти покажа за какво става дума, миличък — прошепна тя. — Ще направя с теб едно пътешествие, което никога няма да забравиш.
Щом се върнаха в апартамента, тя наля две чаши чисто уиски и пусна грамофона да свири с пълна сила. Джеръми седеше на дивана, скован и неуверен в себе си, докато тя танцуваше из стаята, фръцкайки се и събличайки дрехите си.
Тя не му обръщаше много внимание, тъй като беше погълната и отнесена от музиката. Танцуваше и галеше гърдите си и после изведнъж, готова за него, се приближи и започна да съблича дрехите му.
Той се възпротиви.
— Какъв си ти, да не си педалче? — извика тя.
Той стана, хукна към вратата, отвори я рязко и тичешком се спусна по стълбите като подплашено магаре.
Клаудия тръгна след него по стълбите и започна да му крещи обидни думи, но той не се върна. Въпреки че беше пияна и замаяна, тя остана удивена. За първи път в живота й мъж й беше отказал. Сигурно беше „педи“, тия голобради типове обикновено бяха такива.
Върна се в апартамента си и отпи големи глътки от бутилката уиски. Скапан педераст! Как посмя да й откаже. Навярно не можеше да го направи. Изкикоти се, но почти веднага очите й се изпълниха със сълзи. Какъв смисъл имаше живота й? Къде щеше да отиде? Не изглеждаше толкова далечно. Всичко, което искаше, беше да стане звезда. Толкова ли много искаше?
Сълзи се търколиха по страните й. Усили още грамофона, после легна на пода до тонколоните. Силата на музиката я възбуждаше. Започна да пипа и милва тялото си на различни места. Щом тоя откачен мекушав педал не можеше да я задоволи, тогава тя щеше да си го направи сама.
Но преди да може да свърши докрай, тя изпадна в дълбок, пиянски сън. Хъркането й се сливаше с гласа на Джон Ленън, който пееше „Аз съм неудачник“.
Точно както Лори беше предвидила, след вечерята Марвин веднага каза, че иска да отиде да поиграе хазартни игри. Четиримата стояха на тротоара пред ресторанта.
— Искаш ли да дойдеш с мен и да ми бъдеш талисман за късмет? — попита Марвин Лори.
Тя се загърна с палтото си от норка и поклати глава отрицателно.
Мистър Каубойски Ботуши, нетърпелив да отиде да играе по-скоро, започна да потрепва неспокойно.
— Е, тогава ще отида съвсем за малко да поиграя на зарове — каза Марвин.
— Ако желаете, ще изпратя Лори до хотела — каза Дейвид, използвайки създалата се възможност.
— Много добре от ваша страна — изгърмя доволно Марвин. Целуна Лори по бузата. — Всичките спечелени пари ще са за теб, захарче. — И след кратко ръкостискане с Дейвид той и Каубойски Ботуши се отдалечиха в облак от дим от пури и резониращ тексаски акцент. Очевидно той беше доверчив съпруг, помисли си Дейвид. Или беше така или въобще не му пукаше.
Лори се засмя:
— Нали ти казах?
Тръгнаха, завиха зад ъгъла и отидоха до колата му. Лори му прошепна:
— Голям ли си? Обичам само големи мъже.
В колата му го сграбчи веднага. Започна да действа като разгонена кучка. Той беше горд с това, което можеше да предложи. Нямаше да остане разочарована. Бързо подкара колата към хотела. Тя продължи да смуче жизнените му сокове.