Прекосиха фоайето. Лори вървеше, с лека, бърза, надменна имперска походка. Бялата й норка привличаше завистливи погледи. Спря и поздрави познат актьор. Мъжът погледна Дейвид с развеселен поглед.
Апартаментът й беше на шестия етаж. Беше много луксозен, обзаведен в ярко синьо и сребристо. Тя захвърли норката си небрежно на един стол.
— Налей си пиене, мили — каза провлечено тя. — Аз само ще отида да си облека нещо по-удобно. — Говореше точно като актриса от някой холивудски филм! Той отвори бутилка шампанско, охладено в кофата с лед, и наля две чаши. Това беше животът! Хубава жена и хубава обстановка, шампанско. Какво повече можеше да поиска един мъж?
Тя се върна скоро, облечена с прав черен халат; косата й продължаваше да е на кок.
Той й подаде чаша шампанско. Тя отпи малка глътка, след което остави чашата и легна на канапето. Халатът се разтвори леко, разкривайки млечнобели бедра.
Той не се почувства съвсем готов. Тя протегна ръка към него.
— Хайде, бейби, мили — провлачи тя.
Той остави чашата си и се приближи до нея.
— В банята има копринена роба — измърка тя. — Защо не излезеш от дрехите си и се почувстваш удобно като мен.
Той се чувстваше малко притеснен. Обстановката беше прекалено изискана, за да започне веднага да захвърля дрехите си по пода.
Наведе се и я целуна по устата, вкусвайки от червилото й, след което се изправи и отиде в банята. Съблече дрехите си и облече робата, както тя беше предложила. Тя беше от мека коприна с индийски десен и навярно беше на съпруга й. Възхити се на мъжествената си фигура в огледалото. Не беше зле за четирийсетгодишен!
Тя го чакаше, излетната грациозно на канапето, приличаща на някоя от рекламите на „Вог“. Той я прегърна.
Тя пъхна ръце в робата му и подраска нежно зърната му с ноктите си на хищна птица.
Той погали тялото й. Беше много слаба, с малки твърди гърди и издължени големи зърна. Възбуждащо тяло, помисли си той, не като на Линда — меко и топло — нито пък като на Клаудия — заоблено и сексапилно. Беше по своему чувствено. Като гладка бяла змия.
Разтвори халата й. Краката й бяха извънредно дълги, короновани отгоре от малко сребърно-русо окосмяване, хармониращо съвършено с косата на главата й. Тя ги отвори бавно. Ръцете й се раздвижиха по гърба му; заби пръсти в него и го притисна към себе си.
Той с изненада установи, че все още не е готов. За да я отвлече от този факт той придвижи главата си върху гърдите й и започна да ги целува.
Тя изстена тихо и заби ноктите си още по-дълбоко в гърба му. След няколко минути стана неспокойна и ръцете й се насочиха надолу по тялото му. Очите й бяха затворени., но веднага се отвориха, когато го напипа.
— Какво има, мили? — измърка тя с лека острота в тона си. — Та това е истинско путе от Джорджия!
Притеснен, той каза бързо:
— Няма нищо, само ми дай малко време.
Раздразнена, тя отново затвори очи. Този път ръцете й започнаха да работят върху него, да дърпат, галят, масажират.
— Хайде, захарче — умолително го подкани тя, — малката палавница те очаква!
Физическата му реакция беше нулева. Чувстваше се като в кошмар, в нещо, което никога преди не беше изпитвал. Започна да изпитва паника, защото, въпреки че призоваваше във въображението си всяка еротична картина, за която можеше да се сети, не се получаваше нищо.
Нищо, абсолютно нищо.
Опита се да си спомни последния път, когато беше правил секс. Беше със Стеснителната мис Фийлд, неговата ужасяваща секретарка. Отчаяно си спомни вечерта, която прекара с нея.
Внезапно всичко се оправи. Почувства, че му се изправя и става все по-голям и все по-голям.
Лори въздъхна от задоволство:
— Ох, чудесно, миличък. — Вдигна дългите си бели крака и го обви около кръста с тях, когато започна да влиза в нея, изпълнен с мощ и енергия. Сега щеше да й покаже!
Вкара й го. Започна да блъска брутално. Тя изпищя от удоволствие:
— Ох… ох… страхотно, миличък… колко бясно… ох… не спирай… не спирай. — Но след малко гласът й изведнъж се промени. — Защо спря?
Той не отговори. От дългото притеснение беше отпаднал много и енергичният прилив на сила беше преминал бързо. Беше чувал, че такова нещо се случва и с други мъже, но с него не беше ставало.
Тя се разгневяваше все повече. Приятният й, плавен и провлечен говор премина в писклив тон:
— Какво става с теб? Ще се чукаме или не? Ако ми трябваше такова чукане, щях да си го направя с мъжа си.
Той се претърколи и отпусна до нея.
— Съжалявам.
Тя седна ядосана в леглото и изстреля:
— Той съжалявал! — Стана от леглото. Твърдите й гърди и екзотичните й зърна втренчиха обвинителен поглед в него. — Разкарай се по дяволите оттук. Ще трябва да си намеря истински мъж.