Унизен, той отиде в банята и се облече. Когато излезе, тя беше на телефона и мъркаше на някого в слушалката:
— Добре, миличък, десет минути ще е о’ кей.
Той излезе, чувствайки се засрамен. Какво ужасно нещо се случи, и защо? Харесваше я много. Вината не беше нейна. Въпреки че май беше нейна. Тя не укриваше факта, че има безброй много други мъже, освен съпруга си.
Отиде в бара и си поръча бренди. Докато го изпи, успя да убеди себе си, че цялата вина е на Лори. Крастава кучка! Беше го кастрирала с мислите си, че има безброй други мъже. Жените — те всичките бяха едни и същи. Те всичките искаха да те изкарат импотентен по един или друг начин.
Импулсивно реши да опита тази вечер още веднъж. Не с Лори, разбира се. А защо не с мис Стеснителната Фийлд? Тя беше тиха и безобидна и той скоро щеше да се отърве от нея, така че каква вреда щеше да нанесе още един сеанс с нея? Дори не я харесваше, така че щеше да е истинско доказателство за него, ако успее да го направи с нея.
Смътно си спомни къде живее тя. И тъй като беше сигурен, че тя си е в къщи, си поръча още едно бренди. Изпи го и тръгна.
Потропа силно на вратата и усети, че му се е надървил като камък.
Тя отвори вратата. Беше се наметнала и притискаше около себе си вълнен пеньоар. Права, спусната кестенява коса, бледожълто изпито лице.
— Мистър Купър! — възкликна тя. — Бях си легнала.
Той си проби път вътре покрай нея. Веднага започна да съблича дрехите си и да ги захвърля по пода.
— Събличай се — изкомандва той.
Тя извърна поглед от него, но се подчини. Той я пое лудо, опъна бясно на пода слабото й тяло и започна.
Нямаше му нищо!
16
На другата сутрин Линда не се обади да отмени срещата си с Джей. Той дойде и ги взе всички на обяд. Децата бяха пленени от него. Той им разказа безброй истории, игра на различни игри и после всички заедно отидоха на кино.
Вечерта той остана в къщата. Вечеряха яйца с бекон. Линда разбра, че няма сили да прекъсне отношенията си с него. Премести мис Сюзън Стендиш на по-заден план в съзнанието си и продължи да излиза с Джей. Харесваше го, и децата го харесваха, особено Джейни. Той се държеше чудесно и с двете деца.
Стана обичайно да прекарват всяка неделя заедно. Джей все измислеше да правят нови неща и те го чакаха с нетърпение да дойде техният ден и да излязат. Беше приятно, защото от последното посещение на Дейвид не бяха чували нищо за него. Линда се разгневи. Действително, всичко това беше удоволствие, що се отнасяше до нея, но тя считаше, че е егоистично и подло от страна на Дейвид напълно да игнорира децата. Те постоянно питаха: „Кога си идва татко? Къде е той?“. Ако не беше Джей да идва през уикендите, тя беше сигурна, че децата щяха истински да се разстроят.
— Татко не ни ли обича вече? — попита един ден Джейни.
— Разбира се, обича ни, мила — отвърна Линда, прегръщайки топло и силно своето малко момиченце до себе си. — Той просто е много зает.
— Обичам чичо Джей — рече Джейни сериозно и важно. — Той не е толкова зает.
И така, отношенията им процъфтяваха и след няколко седмици Линда откри, че е силно влюбена в него. Ходеха на театър, на малки интимни ресторанти, на големи весели партита, на кино. Всъщност, прекарваха почти всяка нощ заедно и редовно всеки уикенд. Ходеха на зоологическа градина, на парк, в музеи; разхождаха се с колата извън града.
Той беше забавен, грижовен, заинтересуван от всичко, което тя правеше, но никога не опита да направи нещо повече от една кратка — почти братска — целувка за лека нощ.
Това започна да вълнува ума й. Тялото й викаше за такава ласка. Когато танцуваха, тя притискаше силно буза до неговата, за да се удържи да не притисне тялото си интимно към неговото. Когато се целуваха, тя бе в напрегнато очакване той да продължи по-нататък. Но той оставаше перфектния джентълмен. Никога не я докосваше.
Стигна се до положение, когато тя взе решение, че така повече не може да продължи и си каза, че ще повдигне въпроса, когато настъпи първия удобен момент.
Възможността се появи по-скоро, отколкото тя бе очаквала. В студиото имаше парти по случай привършването на филм и Линда си бъбреше с Джей и Боб Джефрийз, асистент-режисьора, когато с бодра, енергична крачка се появи мис Стендиш. Беше облечена със същия бял костюм с панталон, с който Линда я беше виждала преди. Той й отиваше, допълваше кожата й с приятен слънчев тен и разрошената й руса коса.
— Джей, скъпи — прошепна Сюзън. — Мога ли да поговоря с теб? — Имаше лукав поглед и тайнствена усмивка.