Обърна страницата. Сега беше легнала на леглото, с черен пеньоар, разтворен на гърдите, с полуотворена уста и притворени клепачи.
Следващите страници бяха все за нея. Заглавието гласеше: „КРАСИВИЯТ ЛОНДОНСКИ МОДЕЛ И АКТРИСА КЛАУДИЯ ПАРКЪР НИ ПОКАЗВА НЯКОИ ОТ ПО-ДОБРИТЕ ГЛЕДКИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.“
— Станала си голям хит — каза ентусиазирано Джайлз. — Искат ни цяла нова поредица снимки. Ще платят голяма сума. Искат да отлетим за Ню Йорк. Да се срещнем с Едгар Дж. Пуул — собственика на списанието. Това е твоят голям шанс, малката. Това е успех.
Тя разгледа списанието. Защо, о, защо си беше отрязала косата?
— Кога заминаваме? — попита тя със сияещо лице.
— Веднага щом оправим външния ти вид. Изглеждаш ужасно кльощава и тази коса… ще трябва да ти сложим перука. Ето, подпиши тук.
Пъхна в ръцете й лист, който тя подписа без много-много да поглежда.
— Ще те запиша в здравен център за една седмица. Наистина имаш нужда от това. Смятам, че ще можем да заминем след десет дни. Ще ти се обадя. Наистина са луди по теб — искат да станеш Мис на Годината. Миличка, ти и аз ще станем богати!
Дали това беше петата или шестата нощ, която Дейвид прекара с мис Фийлд? Той не можеше да си спомни. Помнеше само, че му беше станало навик да напуска офиса, да вечеря, да пийне нещо и после да почука на вратата й.
Тя изпитваше някакво болезнено очарование от него. Какво беше това нещо, което правеше секса с нея толкова завладяващ и вълнуващ? Положително той беше най-еротичното преживяване, което някога бе имал. Тя винаги се дотътряше до вратата, омотала около себе си вълнения пеньоар. Трябваше да й заповядва да се съблече. Тогава тя неохотно събличаше дрехите си, разкривайки слабо, бяло, недохранено тяло. Беше плоскогърда, с меки зърна, които дори не се втвърдяваха при докосване. Обаче, когато той беше в нея, блъскайки напред-назад, тя го държеше в стоманена хватка, изстисквайки живота от нето. Не му позволяваше да си отдъхне, стиснала го като в менгеме.
Той я мразеше, но продължаваше да се връща при нея всяка нощ.
През деня в офиса и двамата не споменаваха за това. Тя се тътреше наоколо и безшумно се занимаваше с работата си, както винаги тиха като мишка.
Той искаше да се откаже от този навик.
По това време някакво едрогърдесто момиче с предизвикателна външност, на име Джини, правеше реклама за компанията му. Той инсценира запознанство и я намери за много привлекателна. Приличаше му на някаква много по-сексапилна, по-очевидна версия на Клаудия.
Покани я да отидат на вечеря. Тя се появи в разголена, изумителна червена рокля. Имаше розово-бяла английска кожа и сочни, нацупени устни.
Ще бъде о’ кей, помисли си той.
По време на вечерята тя пи ледени дайкирита43 и се кикоти много.
Танцуваха. Тялото й бе топло и гъвкаво. Всички мъже в ресторанта я гледаха и това накара Дейвид да се почувства добре. По едно време, когато танцуваха буен танц, едната й едра розовобяла гръд съвсем изскочи от роклята и всеки можа да види прелестно бледокафяво зърно, игриво и щуро. Намести си я в роклята с глуповато кикотене.
Дейвид почувства, че е дошло време да я заведе в хотела си. Тя се възпротиви леко, но веднъж отишла там не беше трудна работа да смъкне червената й рокля.
Отдолу носеше розови бикини с много къдри, а тялото й беше като зрял плод. Гърдите й бяха толкова невероятно големи и еластични, че у него се зароди тайно подозрение, че не са съвсем истински, а са пълни със силикон.
Въпреки всичко това, не можа да направи нищо. Липсваше възбудата.
Тя продължаваше да се кикоти. Той й даде пари за такси и я изпрати да си върви.
Легна си, но не можа да заспи, докато накрая се принуди да стане и отиде на гости при мис Фийлд. Докато пристигна там, възбудата му стана толкова силна, че той едва не се изпразни върху нея, още преди да го е вкарал.
Тя му въздействаше със странна сила.
Той опита пак с няколко други жени, но всеки път резултатът бе същия. Животът му се завъртя около Хариет Фийлд.
Научи още неща за нея. Беше трийсетгодишна и работеше във фирмата му от дванайсет години, извървявайки пътя от обикновена машинописка до негова лична секретарка. За нея не се говореха никакви клюки. Беше затворена в собствения си живот и не споделяше нищо с никого.
Когато отиваше вечер у тях, никога не разговаряха. Просто й казваше какво да прави и тя го правеше, каквото и да беше.
Понякога, след секса, тя го питаше дали би направил чай или кафе. Той винаги отказваше, а щом успееше да събере сили се вдигаше и си отиваше.
43
Дайкири (исп.) — коктейл на основата на ром, с добавка от лимонов, бананов или друг сок, захар, лед и др. — Б.пр.