Выбрать главу

Чудеше се какво ли си мисли тя за всичко това? Защо никога не казваше нищо? Цялата работа беше неестествена.

Следващият път, разбира се, беше тази вечер. Той пристигна по-рано от обикновеното и тя все още не си беше легнала. Стискаше здраво тясна жилетка около несъществуващите си гърди. Започна автоматично да се съблича.

За пръв път я виждаше да се съблече нормално. Обикновено носеше само нощница и пеньоар. Сега, след като започна да съблича дрехите си, изглежда се беше навлякла с безброй от тях. Пола, жилетка, пуловер, фланелка (една от най-непривлекателните дрехи, които бе виждал), комбинезон, розово-оранжев сутиен, дълги вълнени долни гащи и плътни чорапи.

Леко трепереща, тя застана гола пред него.

Определено беше похотлива кучка, мислеше си той, винаги се подготвяше за срещата им и стоеше в очакване да премине към действие.

Май трябваше тази вечер да я накара да чака. Тя вече лежеше на пода, отворила бледите си мудни крака.

Той не можеше да я кара да чака. Изгарящото желание, което чувстваше, нямаше да му го позволи. Смъкна бързо дрехите си и се намести върху нея.

Тя изпусна дълга въздишка и скоро двамата свършиха.

След това тя си облече пеньоара и започна да прибира дрехите му, като ги сгъваше прилежно на куп, за да са готови той да ги облече.

Той лежеше и я гледаше. Наистина беше обикновена — не защото показваше най-лошото от себе си, а защото не можеше да се направи нищо, за да се подобри.

Тя забеляза, че той я гледа, и се изчерви.

— Чай или кафе, мистър Купър?

— И двете — каза той грубо.

Тя се обърна да тръгне към кухнята. Той имаше чувството, че ако не я спре, ще му донесе наистина и двете.

— Седни — каза той.

Тя седна нерешително, кръстосвайки крака в глезените, и сложи ръце в скута си.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Щом го изрече разбра, че съвсем не иска да говори с нея, а просто иска да си върви.

— Няма значение — каза той рязко.

— Нещо не е наред ли, мистър Купър?

— За Бога, не ме наричай мистър Купър!

Тя сведе поглед:

— Да, мили Дейвид.

Господи, тя се държеше като целомъдрена весталка44. Имаше наистина нещо съвсем странно в нея.

Той стана, а умът му премисляше различни варианти какво да прави с нея. В понеделник щеше да я уволни и сега определено му беше за последен път с нея.

Май трябва да й го начука още веднъж, щом като това е последното му идване.

— Легни на масата — каза той с отпаднал глас. Отново го завладя страст, която не можеше да овладее.

Линда и Джей се ожениха след една седмица в бюрото за сключване на брак в Хамстед. Тихо, без излишен шум.

Родителите на Линда присъстваха. Бяха изненадани, но щастливи. Децата, облечени в най-хубавите си дрехи, се чувстваха странно покорени и бяха кротки. На церемонията присъстваха и неколцина приятели на Джей и на Линда.

След това всички отидоха в апартамента на Джей в хотела, където хапнаха от сватбената торта и пиха шампанско. Всичко беше в тесен кръг и съвсем неофициално.

Скоро родителите на Линда казаха, че трябва да се връщат. Взеха с тях децата, които щяха да погостуват у дома им, и казаха довиждане.

Линда прегърна топло Джейни и Стивън.

— Мама няма да отсъства много дълго. Като се върне, всички ще живеем заедно в една красива бяла къща с плувен басейн в Америка.

— Брей, плувен басейн! — възкликна радостно Стивън.

Джейни се бореше да сдържи сълзите си. Невинното й детинско лице изразяваше загриженост и тревога:

— Надявам се самолетът да не се блъсне, мамо.

Линда се засмя и я прегърна още по-силно.

— Не се дръж като глупаво бебе.

Джей вдигна Джейни и я целуна:

— Бъди добро детенце и мама ще се върне преди да разбереш.

Джейни го погледна с големите си кафяви очи:

— Ти ли си новият татко?

Той кимна важно. Джейни го целуна и изтича при дядо си и баба си. Скоро останалите гости си заминаха и те останаха сами. Линда свали шапката си и въздъхна:

— Много ми е криво, че оставяме децата.

Джей се засмя:

— Но това ще е само за две седмици. Нали нямаш нищо против да съм малко насаме със своята съпруга?

— Не, нямам. — Усмихна му се. — Обичам те.

Бяха получили няколко телеграми — една от тях беше от Конрад и Шърли Лий, които прекарваха медения си месец в Мексико. Тя гласеше:

Нашите най-искрени поздравления. Английските съпруги са най-добрите. Те не се нуждаят от прекалена издръжка.

С любов и уважение, Конрад и Шърли.

Друга — саркастична — от петнайсетгодишната дъщеря на Джей:

вернуться

44

Весталка — В древния Рим — последователна на богинята на свещеното домашно огнище Веста, която до 30-годишна възраст трябвало да остане девствена. Прен. — девственица, монахиня, стара мома. — Б.пр.