Выбрать главу

С най-добри пожелания, татко, към твоята четвърта жена.

Керълайн.

— Дръзко хлапе — каза той мрачно.

— Защо го казваш? — попита Линда.

— Не знам. — Сви рамене. — Мисля, че грешката е моя, наистина. Тя е една нахакана малка хубавица, която върви по петите на майка си. Никога не съм живял с нея, а Джени не се омъжи повторно, и предполагам, че й е криво, че няма баща край себе си.

— Бих искала да се запозная с нея — каза Линда тихо. — Може би, когато се установим, ще може да дойде и да остане известно време при нас.

— Забрави това. — Той се засмя грубо. — Майка й никога няма да позволи. Както и да е, тя вече не е дете. Твърде късно е за мен да нарушавам начина им на живот и да се превръщам на истински баща.

— Но тя е само тийнейджър и мисля, че си струва да опитаме.

Той я целуна:

— Много си мила.

Тя се усмихна и промени темата:

— Надявам се, че съм си приготвила най-подходящите дрехи за Ямайка. Беше такова тичане по магазините.

— Да не съжаляваш?

— Да съжалявам ли? Що за нелеп въпрос? Разбира се, че не.

— Хайде да обядваме тук, в апартамента. Колата ще ни вземе в шест сутринта. По-добре ще е да си легнем рано.

— Идеята ти е чудесна. — Прозя се. — Ще ида да си взема вана.

— Остави всичко по вечерята на мен. Ще ти поръчам нещо специално.

Тя отиде в банята. Двата й куфара и куфарчето с грим бяха приготвени за път и чакаха на поставката за багаж.

Тя се надяваше, че няма да се превърне в голямо разочарование за Джей. Той беше свикнал с такива красиви жени. Спомни си елегантната, хладна Лори.

Бързо се изкъпа във ваната, след това разопакова единия куфар и извади новата си дълга синя копринена нощница и подхождаща й роба. Облече нощницата, която я погали ласкаво, плъзгайки се между големите й гърди и спускайки се бързо до пода, прилепвайки по тялото й. Среса с четка гъстата си кестенява коса. Тя беше пораснала и стигнала до раменете й. Тялото й и лицето й не бяха съвършени, но тя изглеждаше привлекателна, чувствена жена.

Джей беше поръчал още шампанско, серия от рибни деликатеси и фини резени бяло пилешко месо в оризово гнездо, със сос от гъби и сметана. Следваха ягоди „Романоф“ и големи конячени чаши с „Курвоазие“.

След вечерята Линда се почувства славно щастлива. Джей вършеше нещата перфектно.

В спалнята той я съблече бавно. Любовта му бе красива. Нищо безумно, нищо бясно. Галеше тялото й, като че ли нямаше нищо по-важно на света. Доведе я до ръба на екстаза, отслаби темпото, и после пак, поддържайки я така. Много добре съзнаваше всяко свое движение.

Тя се носеше на някакъв висящ във въздуха самолет и се чувстваше изцяло пленница на неговите ръце и тяло. Той имаше удивителен контрол върху себе си и спираше точно в момента, когато трябваше.

Когато накрая достигнаха върха, то стана единствено защото той поиска. Двамата свършиха в пълна хармония. Тя никога не беше преживявала такова нещо преди. Вкопчи се в него. От устата й започнаха да излизат безредни думи на любов.

След това двамата се отпуснаха по гръб и започнаха да разговарят.

— Ти си прекрасна — каза той. — Толкова умна жена си, без да го искаш ме караше да чакам, докато се оженим.

— Какво? — сгуши се до него.

— Исках те толкова много, но знаех, че ако направя грешна крачка, ще се превърна за теб в най-обикновен мъж, който си е поискал. Легнах с Лори още веднага, щом се видяхме за пръв път. Беше дошла за интервю, заключихме вратата и го правихме къде ли не из стаята. Можеш ли да си представиш да се ожениш за жена, която си изчукал в мига, когато си се запознал с нея? Такъв смотаняк бях докато те срещнах и разбрах какво означава истинско отношение.

Тя го целуна:

— Но не се ли притесняваше, че… в леглото можеше да се окаже, че… ами,… сме като всички други. Искам да кажа защо не опита по-рано?

— Защото нямах намерение да получа отговор не.

— Но аз бих могла да не кажа не.

Той се съгласи:

— Да, можеше да не кажеш, но ти не си такъв тип жена, която да си пада по любовните връзки. Щеше да се разкайваш и в твоето съзнание щях да стана лош.

— Ох. — Остана удивена колко добре я познаваше той. Вероятно беше прав. — А какво ще кажеш за Сюзън Стендиш? — попита тя с обвинителен тон.

— Аз съм мъж, Линда — каза той просто. — Не очаквай извинения. Тя беше хубаво момиче, а аз тогава не можех да те имам.

Тя затвори очи.

— Обичам те, съпруже — прошепна тя и скоро заспа.

Здравният център не беше съвсем лош. Беше място, където да се отпуснеш, да помислиш и си направиш равносметка. Клаудия остави тялото си на грижите на специалисти и след няколко дни физическата й външност отново се нормализира.