— Тогава всичко е о’ кей — гласът му звучеше успокоен. — Знаеш ли, когато харесам някой човек, аз наистина го харесвам и изглежда винаги настъпвам твърде силно. Нямах такова намерение, но просто така се получи. Един вид обратна реакция. — Замълча за малко, после продължи — Един мой приятел дава парти тази вечер; живее близо до теб. Мислех, че може би ще поискаш да дойдеш.
— Съжалявам, не мога — отговори тя малко по-бързо от нормалното.
— Няма да ти навреди, ако опиташ. Може би някой друг път.
— Ще трябва да ме извиниш. Точно сега се къпя. — После добави — Благодаря за предложението, все пак. Довиждане, Пол.
— Извинявай, че те изкарах от банята. Партито няма да започне преди десет, така че ако промениш решението си номерът ми е Хамстед, 09911. Чао. — Затвори.
Нула, две деветки, две единици — толкова лесно за запомняне. Потрепери и бързо се върна в банята. Тайно се радваше, че Пол й се обади; това я караше да се чувства желана и търсена — чувство, което не можеше да си спомни от колко време не бе изпитвала. Тази вечер нещата щяха да са различни. Щеше да накара Дейвид да разбере, че всичко може и трябва да е така романтично, както е било, когато се познаваха за първи път. В края на краищата, само заради това, че двама души са женени, не означаваше, че любовния романс трябва да се изхвърли зад борда. Само на трийсет и три съм, помисли си тя, което ще рече все още много млада. Е, определено не стара.
Разгледа тялото си в огледалото в банята. Мога да започна диета, замисли се тя. Краката й имаха добра форма, но бяха малко наедрели около бедрата; кръстът й беше доста тънък, а гърдите, въпреки че бяха големи и налети, бяха все още твърди.
Облече черния пеньоар. Той погали голото й тяло и прилепна по него, от което й стана приятно. Сложи си лек грим и среса косата си. После изключи телевизора и включи стереото. Синатра8 беше много по-приемлив, отколкото някаква тъпа ситуационна комедия.
Сцената беше подготвена, актьорът беше готов; беше почти девет часа. Чаша вино щеше да й се отрази добре, помисли си тя. В хладилника имаше бутилка розе и тя отиде да я вземе.
Измина час. Виното беше изпито, Синатра замлъкна, черният пеньоар беше заменен с нещо по-топло. Телевизорът отново беше включен и Линда се беше сгушила унило пред него, гледайки някакъв стар филм.
Чувстваше се малко напрегната и отегчена. Празнотата на къщата като че ли я потискаше. Къде ли беше Дейвид? Беше казал девет часа. Ако ще закъснява, можеше да се обади по телефона. Може би беше претърпял злополука с колата. Може би лежеше тежко ранен или дори…
Като че ли чул и разбрал мислите й, телефонът иззвъня. Отначало се чу хладният, експедитивен глас на телефонистката, след това Дейвид, очевидно припрян:
— Виж какво, тия хора тук ме забавиха. Налага се да ги откарам от Лийдс до Манчестър и ще съм много изморен. Не искам да рискувам да се връщам обратно през нощта; времето е много отвратително. Сутринта ще тръгна рано и ще се прибера към осем.
— Но Дейвид, аз те чакам — тя се опитваше да поддържа гласа си естествен. — Защо не ми каза по-рано? Сега е почти десет, а ти обеща, че ще се прибереш към девет.
— Сега не мога да говоря, ще ти обясня утре.
Самообладанието й изведнъж изчезна и тя се ядоса:
— Не ме интересува за утре. А аз? Прекарах един отвратителен, никакъв уикенд и тази вечер си седя ей така и те чакам, а ти дори не си даде труд да се обадиш. Ако знаех, поне щях да отида на кино или нещо подобно. Такъв си егоист, не мога да…
Гласът му беше студен и лишен от емоции:
— Сега съм с хора, ще се видим утре. Чао.
Линията прекъсна. За момент тя остана безмълвна, опитвайки се да овладее задушаващото я чувство на пълно объркване. Той беше прекъснал разговора по телефона с нея, дори не беше се потрудил да я почака да каже довиждане.
Накрая постави слушалката, но веднага я вдигна и завъртя шайбата. Докато телефонът от другия край на линията звънеше, в ухото й продължаваше да кънти силния глас на Дейвид. Май пих много вино, помисли си тя смътно. Чу се глас да казва „ало“ и тя се чу да отговаря със:
— Здравей, Пол, Линда Купър е. За партито…
3
Беше четири часа след обед, когато Дейвид и Клаудия се върнаха в апартамента й. Тя живееше в къща, която представляваше постройка, приспособена за живеене, отзад на „Найтс Бридж“9, цялата съвсем нова и модерна. Заемаше апартамент на последния етаж, чието предимство беше една малка градина на покрива.
Дейвид често се улавяше, че се чуди как тя можеше да си го позволи. Всичките й мебели бяха нови и очевидно скъпи и имаше огромен гардероб от дрехи. Беше актриса и модел и това, което той знаеше за двете професии беше, че, ако нямаш изключителен успех, не можеш да спечелиш много пари. За него нейните приходи бяха определено недостатъчни да поддържа начина си на живот. Беше размишлявал върху този проблем и не беше достигнал до никакво задоволително заключение. Накрая беше решил, че тя трябва да има богат баща, въпреки че това в действителност не съвпадаше с откъслечните факти от биографията й, които той знаеше.
8
Франк Синатра (р. 1915 г.) — популярен американски певец, актьор, продуцент и издател. — Б.пр.