Усети, че е попаднал в капан. Какво можеше да направи? Сега нямаше никаква Линда, която да го спаси. Времето вече изтичаше.
В отчаяние си спомни думите в една детска песничка — „Бягай Зайко“: „бягай, зайко, бягай, бягай, бягай…“ и те отекнаха повторно в съзнанието му с настойчива монотонност.
От банята долитаха звуци, от които започна да му се гади. Скоро оттам излезе Хариет и влезе в стаята. Необичайно за нея — още не се беше облякла, но стискаше вълнения пеньоар около себе си.
Застана пред него, бледа и жалка.
— Ще си имаме дете — каза тя с безличен тон.
Той ококори очи, изпълнен с паника. И бавно разбра, че е твърде късно да бяга — капанът беше хлопнал.