Блек нахлупи шапката върху главата си.
— Наистина, това е и моето намерение, но знаеш ли, сигурен съм, че Джипо и Китсън са се впечатлили от момичето. Те не биха искали да се изложат пред него. Затова гласуваха като нас.
— Нека не се притесняваме от гласуването! — възрази Морган. — Сега те са принудени да вървят до края.
— Ако не се откажат преди това.
— Нищо подобно.
— Надявам се, че имаш право — каза Блек с жест на съмнение. — Ако тези двамата…
— Ако успеем да заловим фургона — каза Морган с ясен, бавен и заканителен глас — ще го отворим с тях или без тях. Ако мислиш, че ще изпусна парчето, след като сме стигнали дотам…
Блек се съгласи с кимване на глава.
— О.К. Още нещо. Ще имаме нужда от поне две хиляди долара, за да финансираме удара. Снощи не говорихме за това. Как ще си доставим парите?
— Ще трябва да се намери някоя малка приятна работа. Мислих за това. При големия удар, който подготвяме, не трябва да допускаме никакъв гаф. Не трябва да се залавяме с работа, която ще разтревожи околността.
Блек изпусна облак дим от цигарата си.
— Какво ще кажеш за сервиза по Националния №10. Този, който е вляво, като се идва от Дюка.
— Това е идея — каза Морган. — Можем да се сдобием с две хиляди долара, но бих желал нещо по-леко, далеч от националния. Мислих за това кафене на Медоукс Стрийт, което е отворено през цялата нощ. Там е пълно с богаташи, които се отбиват на излизане от театъра. С малко късмет можем да отмъкнем повече от две хиляди долара. Ще бъде дребна и спокойна работа. Трябва да помисля за това.
Блек направи гримаса.
— Нещата могат лошо да се завъртят, Франк. Не обичам този вид удари. Никога не си сигурен, дали някой от хората няма да започне да играе на войници.
— Това ще ни послужи за тренировка, — възрази Морган със свирепа усмивка — понеже съм сигурен, че тези смелчаци от фургона ще се представят за герои. С малко повече късмет, ударът в кафето може да ни донесе три хилядарки. И нещо повече, ще тренираме заедно с нас момичето. Искам да видя със собствените си очи, дали тя е действително такава, за каквато се представя.
— Кого още искаш да включиш в удара?
— Китсън ще кара колата. Аз и ти ще насочим дулата, а момичето ще събира мангизите.
— А през това време Джипо ще си гледа кефа, както обикновено, нали? — подметна Блек.
— Слушай, Ед, престани за Джипо. За подобен удар аз нямам нужда от него. Това е техникът на бандата ни. Той няма да ни послужи за нищо в този вид работа. Ще имаме нужда от него да отвори фургона. Никой от нас не може да направи това. Аз го пазя за тази работа и не искам от него нищо друго. Разбра ли?
— Както кажеш! Една от тези четири сутрини смятам да практикувам при някой техник — каза Блек, повдигайки рамене. — Откъде ще вземем караваната?
— Има един концесионер в Марло, Веднага, щом имаме парите, смятам да изпратя там Китсън и момичето. Те ще приготвят една хитро стъкмена реч на продавача, като например, че пътуват на сватбено пътешествие…
— Без гафове, обаче, защото Китсън може да вземе ролята си на сериозно — каза Блек.
— Всъщност, така ще е добре! — пресече го Морган сприхаво. — Ще имаме твърде много работа, за да се занимаваме с женски истории. Повтарям ти го за последен път: без глупости! Китсън е най-младият от нае и на него най му приляга ролята на съпруг, но това не бива да отива по-далеч. Ако той си въобразява нещо, ще си има работа с мен.
— А момичето? — запита Блек. — Ти постави ли й въпроса за държането й от гледна точка на сексуалността?
Морган бавно пое дълбока глътка въздух.
— Бях го предвидил — каза той с нисък и свиреп глас. — Щом я видях, със съблазнителните й форми, си помислих: „Има трима, които ще се надигнат.“ — Тогава я предупредих, че ако тя опита нещо, ще я отстраня. — Устните му се сгърчиха в жесток израз. — Бих искал да я беше видял, когато й казах това! Не си прави илюзии! Има само едно нещо, което струва в живота на тази кукла и това не е любовта, това са мангизите. Бъди спокоен, нямате никакъв шанс с нея, нито ти, нито Китсън, нито Джипо! Ще направите добре да набиете това в главите си. Тя каза: „Без салати!“ И аз казвам същото и не се шегувам. Схващаш ли?
Блек избухна в смях.
— Така ли? Ако добре разбирам, салати няма да има!
С тънките си, ледени пръсти Морган стисна юмрука на Блек. Изненадан, той завъртя живо главата си и срещна искрящите очи на Морган.
— Аз не се шегувам, Ед! — каза Морган със сладък глас. — Това е моят единствен шанс да изляза от затвора, който бе моя живот. Това е голяма игра! Ако смяташ, че можеш да провалиш шансовете ми под предлог, че ти си се захванал с една кукла на двадесет години, ти си слагаш главата в торбата. Ако провалиш удара ще ти пусна един куршум Опитай се да не го забравяш. Това е един единствен случай и аз не искам да се проваля, защото теб, Джипо или Китсън ви е прихванало да спите с една жена. Разбра ли?