Потупа я по коляното.
— Добре се справи, момиче — каза той. — Как го постави на място, тази сланина! Не съм виждал никога такова нещо.
Джини отстрани коляното си.
— Ох! Добре! — възкликна тя.
И за голяма изненада на Морган, тя обърна глава и избухна в сълзи.
На предната седалка Китсън и Блек усещаха какво ставаше отзад. Морган се сви в своя ъгъл и остави малката.
— А плячката? — попита Китсън, който кормуваше с повече предпазливост сега, когато се приближаваше към ателието на Джипо.
— Мисля, че е добра. Събрахме поне петдесет портмонета, а и касата беше пълна — каза Морган.
Запали цигара и забеляза с гордост, че ръцете му не треперят. Чуваше още задъханото дишане на Блек Наблюдавал го бе в кафенето и имаше предчувствието, че щеше да омекне. Тази мисъл го безпокоеше. Досега той смяташе, че може да се разчита на Блек, но поведението му и начина, по който се остави да му отнемат пистолета, му дадоха да разбере, че трябва да го държи под око. Когато се бяха втурнали към колата, Китсън също не беше по-блестящ. Той не я подкара като стрела, както трябваше. Ако Морган не го бе разтърсил, той щеше да тръгне толкова бавно, че всеки от клиентите на кафенето би могъл да даде на полицията описанието на колата. Преди да се впусне в голямата авантюра, Морган трябваше да ги обработи. Сега поне беше сигурен, че може да разчита на Джини. Тя бе безупречна. Самата тя струваше колкото Всички останали. Той й хвърли поглед и констатира, че вече не плаче. Седнала изправена, много бледа, с втренчени очи и мраморно лице, тя гледаше през вратата.
Морган й подаде цигарата си.
— Вземи я! — каза кратко.
Без нито дума, тя прие цигарата и я плъзна между устните си.
Морган запали друга В момента, В който Китсън навлизаше В един малък път. Водещ към ателието на Джипо.
Ателието се състоеше от един голям хангар и дървена барака, където живееше Джипо. В хангара той упражняваше от време на време занаята на ковач. Правеше решетки от ковано желязо, когато някой му ги поръчваше, но това се случваше рядко. Изработваше също ключове или поправяше ключалките на хората от града.
Ателието беше фасадата, която му позволяваше да съхранява няколко бутилки ацетилен и кислород, необходими за пробиване на каса. То му носеше приход едва, за да си плати наема.
Джипо, разтревожен, чакаше приятелите си. Когато фаровете на линкълна осветиха двукрилата врата, той се втурна, за да я отвори трескаво, като хората, които се страхуват от нещо. Китсън вкара линкълна в хангара и всички слязоха.
— Как е? — запита Джипо, щом като затвори вратата. — Как мина?
— Добре — отговори Морган. — Ако ни предложиш по чашка, няма да ти откажем. Ей, Китсън, свали номера на колата, изпразни радиатора и сложи там студена вода! Не се знае. Ченгетата могат да дойдат да тършуват тук. Действувай! Джипо, сервирай ни да пием!
После се обърна към Блек, който палеше цигара с трепереща ръка.
— Помогни на Китсън! — заповяда той.
С тръпнещи крака се приближи към Джини, усмихвайки се:
— Добре ли си?
Тя стисна устни. Още имаше болнав вид и лицето й бе запазило белезникав оттенък.
— Добре съм.
— Ако се справиш така добре и в уречения ден, ударът ще успее — й каза Морган.
— Не ми говори винаги така, като че ли съм хлапе! — извика тя.
После се обърна и се отправи към тезгяха, където започна да разглежда инструментите.
Когато Джипо притича с бутилка уиски и чаши и напълни пет, Морган се приближи до Джини с две чаши в ръце и й предложи едната.
— Ако си като мен, трябва да имаш нужда от едно питие! Тя пое чашата, изпи я на глътки и лицето й изгуби белезникавото си изражение.
— Беше по-тежко, отколкото си го представях — каза тя. — За малко щях да се поддам.
— Но въпреки това издържа удара!
Морган замълча, за да изпразни половината от чашата си на един дъх.
— Ти беше върховна! — продължи той. — Да вървим да смятаме реколтата сега!
Докато Джипо, Китсън и Блек действуваха трескаво по колата, Морган изсипа съдържанието на сака върху тезгяха и започна да изпразва портмонетата с помощта на Джини.
— Виж! Това е на онзи тип, когото приспах — извика тя, посочвайки едно портмоне.
— Ще видим защо той държеше толкова на него — каза Морган. — Колко има вътре?
Тя измъкна една по една десет банкноти по сто долара и ги постави на тезгяха.
— Не е учудващо за него!
След като свършиха с колата, тримата се присъединиха към тях. За няколко минути Морган и Джини бяха изпразнили Всички портмонета. Морган седна на касата и започна да пресмята плячката. Другите четирима го наблюдаваха.