— Две хиляди деветстотин седемдесет и четири долара! — обяви той, вдигайки глава, след като бе поставил последната банкнота от пет долара на тезгяха. — Е, добре! Ето с какво ще финансираме нашия удар! Сега трябва да се заловим сериозно на работа.
— Вярно ли е, че тя е приспала един тип? — запита Джипо, въртейки очи като билярдни топки.
— Той си го търсеше — отвърна Морган, подреждайки грижовно парите. — Никой тук не би могъл да го направи по-добре, даже аз, да не говорим за вас.
Джини се обърна и се отдалечи към колата. Четиримата мъже я съзерцаваха един миг, после се спогледаха.
— Тя е бомба! — заяви твърдо Морган. — Ако и вие се оправяте като нея, момчета, ударът е в кърпа вързан.
Той гледаше Блек право в очите. Последният безуспешно се опита да издържи погледа му. Извади една цигара, после чувствувайки, че Морган го наблюдава все още със своите искрящи и проницателни очи, започна да търси клечка кибрит.
— Чуваш ли ме, Ед?
Блек запали цигарата си.
— Очевидно, че те чувам!
— Има ли нещо, което не е наред, Франк? — запита Джипо, чувствувайки как атмосферата се обтяга.
— Ед се остави да му отнемат пистолета — обясни Морган. — Това можеше да ни провали.
Със свадлив вид Блек повдигна своите мощни рамене.
— Той ме изненада. Това може да се случи на всеки.
— Съгласен съм, но внимавай това да не ти се случва повече — сряза го Морган. — И ти, — продължи, обръщайки се към Китсън — ти нямаш бързи рефлекси! Трябваше да потеглиш по-бързо.
Китсън знаеше, че Морган има право. Шумът от изстрелите го беше парализирал. Мислеше, че някой е убит в кафенето и убийството ще бъде лепнато на гърба му.
— Джини…
Чувайки Морган да я вика, момичето се приближи до групата.
— Сега можем да започнем нашите приготовления за големия ден — каза Морган. — Ти, момиче, ще отидеш утре с Китсън да търсите каравана в Марло. Джипо ще ви каже размерите.
Морган седна върху тезгяха, изпускайки фини спирали дим през носа си.
— И по-икономично. Безполезно е да ви казвам, че ще имаме нужда от мангизи до последния цент.
Той изгледа Китсън.
— Вие токущо сте се оженили и търсите каравана за сватбеното си пътешествие. Това младите често го правят и трябва да сме сигурни, че типът, който ви я продаде, няма да си спомни за вас.
Китсън хвърли към Блек тревожен поглед, но последният, твърде подтиснат от мисълта, че не се беше показал на ниво по време на удара, нямаше сърце да се шегува.
— И се опитай да нямаш вид на дървеняк, хей! — продължи Морган. — Създай впечатление, че си увлечен по малката, защото продавачът ще се запита какво ще правиш по време на сватбеното пътешествие.
Джипо избухна в смях.
— Ще направя, може би, по-добре, ако отида на твоето място — предложи той. — Аз съм обичлив по природа! Ние с Джини ще бъдем хубава двойка.
Джини се засмя заедно с другите.
— Ти си много дебел и много стар — възрази Морган. — Забелязваш се. Не, Китсън ще отиде.
Преброи две хиляди долара и ги подаде на Китсън.
— Опитай се да я купиш и за по-малко. Ще докарам буика и теглича утре у вас в единадесет часа сутринта.
Той се обърна към Джипо.
— Ти ще ме придружиш с линкълна до Китсън, за да можеш да ме върнеш.
— Съгласен.
— А сега ще се разделим — заключи Морган. — Трябва да върна картечницата Ела с мен, Ед.
Той изгледа Джини и Китсън.
— Вие двамата вземете автобуса По-добре е да не ни виждат четиримата заедно.
После пъхна остатъка от парите в джоба си.
— Тръгнете заедно от мястото, където ще се видите — каза той на Джини. — Разчитам, че ще бъдете тук утре след обяд с караваната. Да вървим! — с жест на главата си подкани Блек.
Когато те излязоха, Джини разбърза своя зелен шал и разтърси медните си коси. Китсън я гледаше с притеснение, мислейки си, че тя е страшно красива. Подпрян на тезгяха, той разтриваше ставите си.
— Още една чаша? — предложи Джипо.
Джини поклати глава.
— Не, благодаря — каза тя.
Извади своя пакет цигари и постави една между устните си, без да изпуска Китсън от очи. Последният забърка по джобовете си, търсейки кибрит. Запали една клечка с трепереща ръка и я доближи до цигарата на Джини. За да предпази пламъка, Джини постави хладните си пръсти върху ръцете му и Китсън почувствува кръвта да циркулира по-бързо във вените му.
— Хайде, до утре! — каза Джини на Джипо, отправяйки се към вратата с двойни крила.
— Лека нощ! — отвърна той с намигване по адрес на Китсън.
Той се направи, че не вижда нищо и последва Джини в прохладната нощ.
Рамо до рамо, те продължиха заедно до главния път.
— Къде живеете? — запита Джини, когато стигнаха до спирката на автобуса.