— Можем винаги да ги сложим в сейф — каза Джини. — Кое му е трудното?
— Това не е толкова лесно — възрази Китсън. — Миналата година един тип, който ограбил банка, сложил парите в едно такова нещо. Ченгетата отворили всички сейфове и си прибрали мангизите.
Китсън стискаше толкова силно волана, че ставите му бяха целите побелели.
— Е, добре, няма да ги сложим там! Ще занесем малко в Ню Йорк, малко в Сан Франциско или в някоя дупка, на няколко километра от тук. Ченгетата не могат да претърсят всички каси в страната.
— Но трябва да се отиде до там с тях! — извика Китсън. — Представи си за малко всичко това! Наистина ще имаме по един малък куфар. Виждаш ли се с него и запитваш ли се, дали ченгетата няма да претърсят влака? След подобен удар полицията ще направи всичко възможно да си върне мангизите.
— Ти си песимист, нали? — забеляза Джини с нотка на симпатия, която учуди Китсън. — Ако това е така, защо гласува „За“?
Това беше подробност, която той нямаше никакво желание да споделя с нея.
— Хм! Остави това! — каза той. — Трябва да се вярва, че оглупявам по малко, както казва Франк. А ти какво ще правиш с твоите мангизи?
Тя се облегна назад с вдигната брадичка и глава, подпряна на облегалката. Китсън виждаше лицето и, отразено в предното стъкло. „Колко е красива!“, си казваше той.
— О! Имам си план, но това не би те интересувало-възрази тя. — Може да се направят толкова неща, щом имаш пари! Баща ми почина миналата година. Ако имах пари тогава, той щеше да е жив. На времето аз работех в едно кино. Не можех да му помогна. Когато умря, аз се заклех да не изпадам в подобна ситуация. Така ми дойде мисълта за атаката на фургона.
Това неочаквано и спонтанно обяснение заинтригува Китсън. Впечатли го силно, че тя бе взела такова решение.
— Но откъде си узнала, че фургонът пренася заплатите на работниците? — запита той.
Джини щеше да отговори, но внезапно промени решението си.
След миг мълчание Китсън й хвърли кос поглед и сърцето му се стегна, виждайки, че лицето на Джини беше приело отново студен и безучастен вид.
— О, не мисли, че те разпитвам — каза забързано. — Това, което казах, беше повод да говорим повече. Няма да те питам за нищо.
Тя го изгледа с безизразните си синьозелени очи, после се наведе, за да завърти копчето на радиото. Опита няколко станции преди да попадне на някакъв оркестър за танцова музика. Увеличи звука и облягайки се назад, започна да тактува с крак. „Това е ясен начин да ме накара да разбера, че не иска повече да говорим“, си каза Китсън. И ядосан на себе си, натисна педала на газта. Двадесет минути по-късно те спряха пред гаража.
„Центърът за коли и каравани с качество“ беше разположен до големия път, на петстотин метра от центъра на Марло. Това бе вълнист терен, покрит с коли и фургони. Една колиба от дърво, кокетно боядисана в зелено, служеше за канцелария.
Буикът едва бе спрял, когато един млад човек излезе от колибата. Той принадлежеше на този тип хора, които вдъхваха най-голямо отвращение у Китсън: хубав, загорял от слънцето и с широко чело под русите си коси. Той носеше костюм от бял плат, кремава риза и огненочервена връзка. Ръката му се украсяваше от златен часовник с широк браслет, също от злато.
Той се втурна към тях по алеята, както пчела налита върху екзотично цвете с надежда да му изсмуче сока.
Бързо заобиколи буика, за да отвори вратата на Джини, отправяйки й широка, сърдечна усмивка, която вдъхна на Китсън силно желание да го плесне.
— Добре дошли в Центъра за каравани — каза мъжът, помагайки на Джини да слезе. — Вие може да се обърнете към нас! Търсите каравана, предполагам? Дошли сте точно на мястото.
Слязъл от колата, Китсън измърмори нещо през зъби. Този бръмчащ хубавец го дразнеше много.
— Позволете ми да се представя — продължи другият, правейки отново обиколка около буика, за да сграбчи меката ръка на Китсън и да я стисне.
— Познахте — каза Джини с весел вид. — Ние търсим каравана, нали Алекс?
— Тук е най-доброто място — каза продавачът с широка усмивка. — Аз се наричам Хари Картър. Вие ще вземете важно решение, но ви уверявам, че може да ми имате доверие. Ние никога не сме правили продажба, без да сме уверени, че нашият клиент ще бъде доволен. Имаме голям избор на каравани. Какъв модел предпочитате?
— Евтин модел — промърмори Китсън, освобождавайки ръката си.
— Имаме на всякакви цени — каза Картър с очи, приковани в дългите тънки крака на Джини. — Искате ли да отидем и да хвърлим едно око? Вие ще видите какво имам в момента и аз ще ви кажа цената на тази, която ви интересува.