Те го последваха по пътеката, оградена с трева, която водеше до мястото, където караваните бяха подредени в две линии.
Китсън не намери веднага модела каравана, който търсеше. Тя трябваше да има поне четири метра и осемдесет сантиметра дължина и съвсем елементарно вътрешно обзавеждане. Забеляза една в средата на втората редица и се спря, за да я разгледа. Това беше бяло ремарке със син покрив, което имаше по два прозореца от всяка страна, два отзад и два отпред.
— Може би тази? — каза той, гледайки Джини, която му направи кратък знак на възхищение.
— Тази ли? — запита Картър с изненадан вид, — Не мисля, че ще я намерите много комфортна. — Той изгледа Китсън. — Не чух добре вашето име, господине?…
— Харисън — отговори Китсън. — какви са размерите й?
— Пет метра на метър и осемдесет. Да говорим откровено, господин Харисън. Неудобството на този модел е, че е бил предвиден за ловни експедиции и е грубичък. Това не е типът каравана, който ще допадне на госпожата-каза Картър, оставяйки погледа си да броди по краката на Джини. — Но ако външният вид ви харесва, имам една подобна, отлично екипирана. Оставете ми да ви я покажа.
Китсън не помръдна. Той съзерцаваше караваната в синьо и бяло, разглеждаше всички колела, преценяваше издръжливостта им, а също и на автоматичните спирачки, които според Джипо бяха от първа важност.
— Моят мъж е много сръчен — каза Джини. — Имаме намерение сами да обзаведем караваната, която купим. Можем ли да видим вътрешността на тази?
— Но разбира се! Погледайте я колкото искате, а аз ще ви покажа другата после. Ще видите разликата! Тази, да говорим честно, е кух скелет.
Той отвори вратата, оставяйки Джини и Китсън да разгледат вътрешността.
Китсън видя веднага, че това е моделът, който търсеха. Скромните вътрешни обзавеждания можеха лесно да бъдат демонтирани. Подът имаше солиден вид и влизайки, той констатира, че, застанал прав, остава още няколко сантиметра свободно пространство между главата му и покрива.
После отидоха да погледнат другата каравана с подобна големина и форма, но много по-добре обзаведена. Още от пръв поглед Китсън видя, че не това им бе необходимо.
— Аз твърдо смятам, че другата ще ни свърши по-добра работа — каза той, връщайки се към караваната в бяло и синьо. — Колко искате за нея?
Неподвижен, Картър го преценяваше внимателно. Очите му имаха вид, че пресмятат точната стойност на средствата на Китсън.
— Това е една груба конструкция, господин Харисън. Здрава и проста! Тя ще ви върши работа. В каталога струва три хиляди и осемстотин долара. Това е цената й като нова. Тази е оказион, но както можете да констатирате, тя няма дори една драскотина. Двама господина я бяха купили за една ловна експедиция, която трая шест седмици. Може да се каже, че тя практически е нова. Понеже вие се спряхте на нея и сте на сватбено пътешествие, ще ви искам цена като на приятели. Да кажем две хиляди и петстотин долара. Това е действително подарък.
— О, не! Това е много скъпо за нас! — извика живо Джини, за да пресече гневните протести на Китсън. — Ако това е вашата последна цена, ще трябва да потърсим другаде.
Картър й се усмихна.
— Това е една много разумна цена, госпожо Харисън, и не трябва да си мислите, че караваните никнат тук като гъби. Ако отидете в Сен Лоран, вие сигурно ще намерите други каравани, но ще забележите също, че цените са много по-високи от нашите. Ако тази е много скъпа за вас, то мога да ви предложа друга. Имам една за хиляда и петстотин долара. Но е малка и няма здравината на тази.
— Предлагам ви хиляда и осемстотин долара за тази — каза Китсън. — Да или не. Не мога да дам повече.
Картър цъфна в лицемерна усмивка.
— Мога да преговарям с вас, господин Харисън, но не на тази база. Продавайки за хиляда и осемстотин долара каравани като тази, аз ще се разоря. Но понеже тя действително ви интересува, да кажем две хиляди триста и петдесет? Не мога да направя друго.
Китсън чувствуваше как ядът напира в него. Той устоя на изкушението да сграбчи Картър за ревера и да го разтърси като слива. Бърборенето на продавача, неговите свободни маниери и пресметливи очи го раздразниха. Китсън би дал много, за да прилича на него и да има същите безупречни дрехи и същия вид на превъзходство.
— Ние сме младо семейство, господин Картър — каза Джини.
Тя беше втренчила големите си очи в Картър с един умоляващ вид, което ядоса Китсън. Тя излъчваше един сексуален повик, който го вбесяваше. Никога не го беше гледала така!
— Не можете ли да ни я отстъпите за две хиляди? Честно, това е максимумът, който можем да дадем.