С обтегнато лице и кръгли очи Джипо поклати утвърдително глава.
— Китсън ще отиде до клисурата и ще спре там. Ед и аз ще слезем и ще се скрием около пътя Ти, Китсън, тръгваш след това, откачаш караваната, оставяш я в гората и тичаш към другия край на пътя, за да поставиш твоята табела за отклонението След това се връщаш, закачаш караваната и правиш полузавой. Почвата е достатъчно твърда от всяка страна на пътя, за да успееш без да маневрираш. Същото нещо — в клисурата. Можеш, значи, да обърнеш караваната, за да докараш задната й страна срещу фургона. Това, което трябва да набиеш в главата си е, че когато чуеш сигнала, трябва да дойдеш миг по-скоро! Казах — миг по-скоро! Добре ли разбра?
— Какъв ще е сигналът? Как ще зная, че вие сте готови? — запита Китсън.
Морган измъкна цигарата от устните си и със сключени вежди втренчено загледа огнения й край.
— Ще чуеш без съмнение изстрели, иначе аз ще изсвиря. Едно продължително свирене и ти пристигаш скоростно.
Лицето на Китсън се сгърчи.
— Мислиш ли, че ще има изстрели?
Морган повдигна рамене.
— Откъде да знам? Не мисля, но всичко е възможно-хвърли едно око към Блек, после погледна отново Китсън. — Във всеки случай идваш при моя сигнал — продължи той. После се обърна към Джипо. — В този момент ти си траеш, но не забравяй, че може би ще бъдеш ти този, който ще има много проблеми преди всичко да свърши.
Джипо притеснен се съгласи. Беше много облекчен, виждайки, че няма да взема участие в никакво насилие. Работата му се състоеше в това да отвори фургона. Струваше му се нормално, че другите не разчитаха на него да вземе участие в атаката.
— Разбра ли добре какво имаш да правиш сега? — запита Морган Китсън.
— Да.
Китсън също с облекчение беше разбрал в какво се ограничава неговата роля. Ако всичко свършеше с размяна на изстрели, поне той нямаше да е замесен в схватката.
— А ти, Джини — продължи Морган, завъртайки се, за да погледне младото момиче, което го слушаше безучастно. — Ти ще чакаш в кабриолета на вратата на Агенцията тръгването на фургона. Ще го следваш на дистанция. Да не те забележи шофьорът. С малката кола, която ще караш, това е относително лесно. Когато фургонът навлезе във второстепенния път, ти ще се приближиш. Ще започнеш да даваш сигнали с клаксона. Шофьорът ще се отмести, за да ти направи път. Трябва да привлечеш неговото внимание, за да се сети за теб. Ще натискаш клаксона, изпреварвайки го с пълна газ, за да си каже, че ти пари някъде и кормуваш като луда. Размахай ръка при изпреварването и ускорявай колата до възможния максимум. Ако избереш добре момента, ще имаш хиляда и петстотин метра права линия пред себе си. Колата ти може да достигне до сто и четиридесет. Ти я настъпваш до дупка, за да си кажат двамата типа, че сигурно ще се убиеш, карайки с такава скорост. В завоя те ще те изгубят от очи, но ти продължаваш толкова бързо, колкото можеш, без да рискуваш да се преобърнеш. Безполезно е да се безпокоиш от колите, идващи от противоположната посока. Китсън вече ще е поставил табелката за отклонението. Можеш да настъпваш газта, но гледай да не се преобърнеш! Ще те чакаме В клисурата със стоманените пръти. Ед и аз ще блъснем колата В канавката. Ще имаме приблизително четвърт час пред нас, за да подготвим режисурата преди пристигането на фургона. Всичко ще зависи от скоростта, с която ще пристигнеш. За да бъде всичко по-достоверно, ще запалим колата. Ще ни трябва един голям парцал, за да набутаме огъня в бензиновия резервоар. Отбележи, че трябва да се мисли и за това. — Той погледна Китсън. — Ти ще отидеш в кланиците на Дюка, за да потърсиш два литра свинска кръв. Кажи им, че имаш нужда от тор за твоята градина. Джини, ти ще вземеш една рокля за смяна. Когато двамата от фургона те забележат в средата на пътя, трябва да бъдат достатъчно убедени, че ти кървиш като бивол, за да се ужасят напълно. Някой да има да постави въпроси?
Джини поклати глава.