Вбесен от идеята да прекара вечерта в компанията на Блек, Китсън се изправи и се отправи към вратата с тежка стъпка. Блек-го последва, подсвирквайки. Той намигна на Джини, когато преминаваше покрай нея, продължи да се усмихва и спря близо до вратата, за да й намигне отново. Няколко минути по-късно се чу как линкълна тръгва и се отдалечава.
— Джини, няма какво друго да направиш освен да ни купиш някакви провизии — обади се Морган. — Напълни две кошници с консерви.
Извади от джоба си пари и й ги даде.
— Вземи само неща, които траят и прибави две бутилки скоч. Ще се срещнем тук в петък сутринта в осем часа. Съгласна ли си?
— Съгласна съм.
Тя скъса две страници от бележника и му подаде бележките, които беше направила.
— Мога ли да те оставя някъде? — запита Морган, предварително сигурен в нейния отговор. Все още валеше.
Тя навлече шлифера си, поклащайки глава.
— Не, благодаря, ще взема автобуса. — Тя го изгледа. — Ти смяташ, че ще успеем, нали?
— Да. Ти също, нали?
— Да… До скоро! — прибави тя след кратко колебание.
Направи знак с глава на Джипо и излезе бързо в дъжда.
Джипо беше вир вода. Единствено идеята да се постави ръка на двеста хиляди долара и мълчаливата заплаха на Морган му пречеха да се отпусне, но, откровено казано, той бе като на въглени. А ако всичко се провалеше? Ако ченгетата ги пипнат?
Морган го потупа по рамото.
— Не се притеснявай — му каза той. — Следващата седмица в този час ще бъдеш истински крал! Струва си да се приеме рискът, нали? Ще дойда да те видя утре сутринта. Ти свърши много хубава работа по караваната. Джипо, До скоро!
И Морган излезе, след като бе чукнал приятелски с ръката си Джипо по стомаха.
II
Насочвайки се към огромния паркинг, разположен зад кино Акме, Китсън се чувстваше напълно разстроен. Нямаше доверие в успеха на тяхното начинание и се виждаше съучастник в убийство. Щеше да е съвсем разстроен, ако Морган не му беше казал, че трябва да играе с Джини ролята на млада двойка на сватбено пътешествие. Те щяха, да танцуват, да плуват, да прекарат заедно известно време. Китсън беше имал случай да забележи до каква степен Джини бе съзнателна във всичко и беше убеден, че тя ще играе ролята си превъзходно. Идеята да прекара два или три дни с нея в пълна интимност компенсираше напълно в очите му страха от неуспех и от възможно арестуване.
Блек, който се изтягаше до него в линкълна, го наблюдаваше с крайчеца на окото си.
— Виж, малкият — започна той внезапно, — трябва да ти изясня нещата. Не бих искал да си правиш илюзии по повод на Джини. Двамата с нея сме съгласни, когато аферата свърши, да направим едно пътешествие. Обещах да й покажа Париж и Лондон. Не трябва да се увличаш, нали?
Китсън за малко не се удари в един камион, който токущо спираше на червено. Имаше впечатлението, че е получил силен удар в сърцето. Той така или иначе спря и се обърна, за да изгледа втренчено Блек.
— Ти лъжеш — извика с бяс. — Тя не те иска, беден глупак!
Видът на яростен бик, който Китсън бе приел и начинът, по който беше захапал въдицата, очароваха Блек.
— Мислиш ли! — каза той, смеейки се. — Е, добре, ти се мамиш, левако! Имам повече шансове от тебе. Преди всичко, аз имам възпитание. Виждаш ли се да правиш поръчка в някой ресторант в Париж, в местата шик, с твоята сплескана муцуна? Знаеш ли да четеш?
— Млъкни или ще те унищожа! — извика Китсън.
— На твое място няма да направя това — възрази Блек внезапно с режещ тон. — Последният път ти ме победи чрез изненада, но те съветвам да не започваш отново. Ще си навлечеш беля.
Китсън се завъртя наполовина, готов да изстреля юмрука си в лицето на Блек, когато един клаксон зад него го върна към действителността. Забеляза, че светлината беше станала зелена и колите пред него бяха вече далеч. Задуши една ругатня и дишайки като тюлен, накара колата да подскочи напред.
— Това е така, малкият — продължи Блек, очарован, че дразни Китсън. — Говорих с нея онзи ден и стана дума за Париж. Бях там преди две години и го познавам добре. Тя ми разказа, че винаги е имала желанието да…
— Млъквай, Боже мой! — изкрещя Китсън. — Ако продължаваш, ще спра колата, за да ти счупя главата.
— Добре, добре — каза Блек с покровителствен тон — не се нервирай! Исках само да те предупредя. Но, ако мислиш да я закачаш, не забравяй, че аз имам приоритет Иначе ще има с кого да си говориш.
Те стигнаха паркинга преди Китсън да е открил поне една адекватна реплика. Почувства се внезапно угнетен. Момиче като Джини рискуваше силно да се увлече по бърборенето на такъв сваляч като Блек. Това беше възпитан тип, който без съмнение познаваше Париж така, както се хвалеше. Пред една такава конкуренция Китсън се почувства обезкуражен. Той даже не беше сигурен дали ще бъде отгоре, ако се бие с Блек, който тежеше дванадесет ливри повече и бе в отлична форма. Китсън го бе видял веднъж да участва в юмручно сбиване в един бар и качеството на неговия удар го беше впечатлило. Жесток и без скрупули, Блек знаеше да използува всички трикове на занаята, за да набие противника си.