Пристигнали на паркинга, те констатираха, че колите, които бяха наредени в две дълги линии, не бяха охранявани.
Слязоха и двамата.
— Вземи тази редица, а аз ще взема другата. Ако намериш нещо, свирни!
Разделиха се. Възбуден, Китсън мина набързо на оглед пред дългата редица на колите. Опитваше се да убеди себе си, че Блек беше измислил всички картини на своя роман с Джини, но въпреки това бе неспокоен. „Поне, повтаряше си той, ще прекарам два дни с нея, даже три, ако имам малко късмет.“ Реши, че това ще бъде единственият случай да се опита да я завоюва, ако тя беше жена, която да се остави да я завоюват, в което той се съмняваше. На моменти тя имаше толкова твърд и безчувствен вид, че той се съмняваше дали беше способна да обича. Спря се пред един спортен кабриолет, едно „М.Ж.“, гарирано между един кадилак и един ягуар. „Може да свърши работа“, си каза той. Хвърли по един поглед наляво и надясно, за да се увери, че няма никой наблизо, после се приближи до колата, за да я разгледа на светлината на една джобна лампа. Ключовете се намираха в жабката. Той свирна и Блек, който оглеждаше другата редица коли, дойде веднага при него.
— Тази има добър вид — каза Китсън — Ето ключовете на таблото.
Блек на свой ред огледа колата.
— Не е зле — съгласи се той. — Впрочем, младок, ти се оправяш добре!
Изгледа Китсън с лукава усмивка.
— Закарай я у Джипо, понеже ти си кралят на шофьорите. Ще имаш малко повече работа, ще рискуваш малко повече преди да почнеш да си гукаш с Джини.
Това бяха думи, които Китсън не бе в настроение да слуша. Без да размисля, той отправи своя юмрук в лицето на Блек.
Блек видя това. Нещата се завъртяха точно, както се надяваше. Премести главата си няколко сантиметра по-наляво. Юмрукът на Китсън мина на няколко сантиметра над рамото му и в момента, когато неговият противник загуби равновесие, Блек му нанесе удар в стомаха с всички сили.
Китсън беше изоставил тренировките си доста месеци и неговите мускули бяха загубили еластичността си. Ударът го парализира и той падна на колене, останал без дъх, подкосен от страшна болка.
Блек отстъпи една крачка с жестока усмивка.
— Сега сме квит, глупако! — подхвърли той. — Не забравяй това или ще съжаляваш повече! Сега закарай колата у Джипо и изчезвай!
Обърна се към линкълна, оставяйки Китсън на колене с празна глава, опитващ се отчаяно да вдиша малко повече въздух в наболяващите го дробове.
Трябваше му доста време, за да се съвземе и да се изправи на крака, горящ от унижението да бъде бит. Премествайки се с мъка, той успя да се плъзне на волана на „М.Ж. — то“ и да тръгне. „Аз си го търсих“, призна си той с яд, минавайки по малките улици, за да отиде до ателието на Джипо. „Но другият път ще стане другояче“. Беше сигурен, че ще има едно решително обяснение с Блек. От месеци последният не преставаше да го преследва. Ако този мръсник се надяваше да му отнеме Джини, той се лъжеше жестоко! В решителния момент щеше да бъде готов. Но Блек имаше добър удар и трябваше да се пази от дясно. Те се бяха изненадали мълчешката всеки на свой ред, но това нямаше да се случи повече.
Докато Китсън продължаваше пътя си към Джипо, Морган стигна до своето жилище в периферията на града. Мислеше само за големия удар. Вземаше работата много по-сериозно от другите трима и правеше планове безспир. „Това ще бъде моята последна операция“, реши той, карайки колата си в средата на натовареното движение. Сега дъждът беше престанал, но пътищата бяха хлъзгави и блестяха на светлината на фаровете. Продължи да кормува с внимание. „Щом като вземем парите, мислеше той, ще се разпръснем.“ Бе приготвил бягството си. Имаше в портмонето си билет за един граничен град до Мексико. Билет с предимство, без дата, който му даваше право да се качи във всеки момент на борда на всеки самолет. Беше наел даже една каса в града, за да внесе в нея своята част от плячката. После щеше да мине границата и да чака събитията в Мексико. Когато цялата опасност преминеше, щеше да започне да купува ценни книжа Виждаше своите двеста хиляди долара превърнати в бонове и беше сигурен, че светът щеше да е в краката му и даже в джоба му. Не си правеше илюзии. Имаше един шанс срещу два да остави там кожата си. Отговорът ще бъде тежък полицията и армията Ще хвърлят всички свои хора в битката и ще повикат свои сътрудници, за да си възвърнат мангизите. Джипо и Китсън, пък и Блек, не му вдъхваха доверие. Докато той ги държеше под око, добре, но когато ги напуснеше и ги изоставеше на самите тях, техните шансове бяха минимални. Вбесяваше се, че е уредил един удар за един милион долара, за да запази за себе си само една пета част. Беше сигурен, че остатъкът от мангизите ще бъде рано или късно взет от полицията, с изключение може би на частта на Джини.