Другият се съгласи.
— Успех! — каза той, като изгледа последователно Морган и Блек.
— Писна ми! — иронизира Блек — Мислиш ли, че ти също ще имаш нужда от малко?
Китсън повдигна рамене, включи и се приготви да потегли, когато Морган забеляза, че бяха забравили лостовете си.
— Хей! Спри! — изрева той.
Китсън спря и си показа главата от вратата.
— Дявол да го вземе! — изруга Морган, поглеждайки яростно Блек. — Трябва ли аз да мисля за всичко? Вие забравихте лостовете!
Китсън отвори задната страна на караваната и Блек измъкна стоманените пръти. Със свиреп вид Морган направи знак на Китсън да тръгва. Буикът и караваната се отдалечиха. Морган, следван от Блек, вдигна лостовете и ги занесе към долната част на пътя.
Беше преминавал така често терена от едната до другата страна на клисурата, че познаваше наизуст местоположението на всеки храсталак и дръвче.
Той показа на Блек мястото, където трябва да се прикрие. Самият той застана на пет или шест метра от него.
И двамата легнаха върху земята, за да изследват пътя.
„Мястото е добро“, си каза Блек, поставяйки пушката на рамото си и затваряйки око, за да се прицели. Бе невидим от пътя, като в същото време разполагаше със свободно поле за стрелба. Почувства се по-уверен, но съжали, че не сръбна малко преди да напусне караваната. Ефектът от трите дози скоч, които беше погълнал преди да тръгне от къщи, започваше да се разпръсква Въпреки утринния час в устата му беше сухо и започваше да се поти под слънчевите лъчи.
— О.К.! — извика Морган.
След като центрова мерника, той остави оръжието до себе си. Извади носната си кърпа и избърса ръце.
Морган охлаби вратовръзката си, разкопча яката си и хвърли едно око на своя часовник. Сега беше единадесет без пет. Ако фургонът се движеше с обичайната си скорост, щеше да пристигне в клисурата в единадесет часа и тридесет минути.
„Джини трябва да бъде тук след четвърт час“, заключи Морган.
Имаше време да изпуши една цигара. Извади пакета си и запали.
Виждайки го да пуши, Блек го имитира. Постави ръката си върху пушката и направи гримаса, забелязвайки, че тя все още трепери. Беше целият свит и сърцето му силно тупаше. Чакането го поболяваше.
Мълчаха от пет минути, когато Морган Вдигна внезапно глава и наостри уши.
— Като че ли е кола — забеляза той.
Блек направи опит да стане.
— По корем, откачен! — излая Морган. — Това може да не е тя. Маскирай се!
Блек се подчини набързо.
Забелязаха на около 500 метра една кола, която вдигаше облаци от прах. Когато се приближи, те констатираха, че е военен камион. Трима войника седяха на седалката.
Те преминаха край тях и продължиха пътя си.
— Това е пощальонът — обясни Морган. — Закъснял е.
Стрелките на часовника започнаха да се влачат. В единадесет часа и двадесет минути Морган започна да се чувствува зле. Имаше ли Джини повреда в колата? Беше ли се изплашила? Беше ли ги оставила на съдбата им?
— Дявол да го вземе! — възкликна Блек. — Още дълго ли ще ни кара да я чакаме?
— Сигурно е имало много хора на излизане от града-каза Морган, свивайки вежди с обезпокоен тон.
— Ами ако не са я оставили да ги надмине? — изплаши се Блек, който се бе наполовина изправил. — По дяволите! Какво ще правим, ако те пристигнат преди нея?
— Нищо. Ще отложим за следващата седмица, това е всичко.
— Но те ще я заподозрят, ако я видят за втори път по пътя — възрази Блек. — Това ще провали всичко.
— Млъквай! — измърмори Морган — Тя има още време.
Те прекъснаха разговора, чувайки отдалеко глухия шум на кола, движеща се с пълна газ.
— Ето я! — извика той.
Няколко секунди по-късно видяха как „М.Ж“-то лети като светкавица по правоъгълния отрязък от пътя на 1500 метра от тях.
— Тя настъпва газта! — извика Блек, ставайки на крака. — Виж, има ли опашка!
Също прав, Морган гледаше втренчено към пътя.
Може би фургонът е плътно зад нея. Да вървим. Вземи лостовете!
Той издърпа едно парче от парцала от джоба си и го усука, за да направи нещо като фитил. Извади шише с бензин от другия си джоб и тръгна към пътя.
Чу как Джини смени скоростите, вземайки един завой и миг по-късно „М.Ж“-то се втурна в клисурата. С жест на ръката си той й показа мястото, където трябва да спре. Колата зави към долната част на пътя и спря.
Бледа, с очи, блестящи от яд и възбуда. Джини слезе с един скок от колата.
— Мръсници! Не искаха да се оставят да ги изпреваря! Трябваше почти да изляза от пътя за да успея. Побързайте! Те са точно зад мен!