Томас отвори очи.
— Не прави глупости! — изрева Блек, опитвайки се да извади пистолета си но беше заклещен от стоварената върху него врата.
Томас натисна спусъка в същата секунда, в която и Морган направи същото.
Двата изстрела се смесиха.
Куршумът на Морган премина през гърлото на Томас и веднага го уби Този на Томас улучи Морган в стомаха Колената му се подкосиха и той се строполи в кабината с лице между краката на Томас.
Джипо издаде вик на ужас.
Блек остана един миг замръзнал на мястото си.
Отблъсквайки вратата на фургона към краката на Морган той се промъкна между него и преградата на караваната.
Наведе се във вътрешността на кабината и обърна Морган по гръб. Той изви към него стъклен поглед.
— Загубен съм — промърмори с толкова слаб глас, че Блек го чуваше с мъка — Успех, Ед. Вие всички имате нужда.
Струя кръв изскочи от устата му и го задуши Главата му падна назад.
Блек се изправи и избърса с носната си кърпа кръвта на Морган от своите ръце.
„Ако успеем един ден да отворим фургона, ще получим по двеста и петдесет хиляди долара всеки“ — изненада се той на мисълта си Щяха да бъдат вече четирима вместо петима, които да разделят плячката.
ГЛАВА VIII
I
Бунгалото се състоеше от една спалня, салон, миниатюрна кухня и стая с душ.
Комфортната мебелировка включваше две легла-близнаци в стаята, два шезлонга и една маса в салона С малко повече съобразителност бе възможно в него да спят и четиримата То беше най-изолирано от всички на брега на езерото Това бе „бунгалото на младоженците“, както каза чиновникът на Джини с една съучастническа усмивка Беше късмет, че е свободно Последната двойка, която го беше наела, бе тръгнала едва предната вечер.
Чиновникът, някой си Хадфийлд, ги придружи в буика, за да им покаже пътя.
От време на време той хвърляше по едно око към Китсън, учуден от загрижения му вид и мълчаливостта му Мислеше, че без съмнение младият човек бе развълнуван от перспективата за своята първа брачна нощ. С такова хубаво момиче не беше за оплакване. Младата съпруга изглеждаше също нервна, но това бе по-разбираемо „Всички момичета в подобен случай са същите“, мислеше Хадфийлд съвсем ухилен, решен да се покаже особено внимателен с нея.
Показа й къде може да гарира караваната точно до бунгалото и й обясни къде се намира хангарът за моторниците, в случай, че искат да наемат една Увери ги, че никой няма да дойде да ги безпокои.
— Нашата клиентела е много контактна, госпожо Харисън — каза той, след като бе отворил вратата на бунгалото и бе показал всичко на Джини. — Често се правят малки посещения между съседите, но аз предполагам, че ще предпочетете спокойствие… един или два дни поне — прибави той, намигвайки на Китсън, който издържа погледа му без да помръдне. — Ще предупредя дискретно всички. Никой няма да дойде да ви безпокои преди да го пожелаете.
Бездействието, в което се оказаха и четиримата, очаквайки нощта, ги накара да прекарат най-лошия момент от този изпълнен със събития ден.
Джини отиде да се изтегне върху леглото и след малко заспа от изтощение.
Китсън, в ролята на пазач, пушеше цигари без да изпуска караваната от поглед.
Блек и Джипо, принудени да останат в компанията на труповете на Морган и Томас, прекараха ужасни мигове.
През нощта се промъкнаха в бунгалото. Джипо, не издържайки повече, се строполи Върху един фотьойл с глава между ръцете. Имаше силно натъртване на челюстта си там, където го бе ударил Блек, когато се бе опитал насила да излезе от караваната, за да тръгне по пътя за Фаун Лейк.
Беше започнал да реве и удря по преградата на ремаркето като побеснял и Блек трябваше да го удари силно, понеже това бе единственият начин да го обуздае. Веднъж дошъл на себе си, Джипо бе останал на пода, мълчалив и без сили И двамата нямаше да забравят никога тези осем часа, прекарани в горещата каравана, в чакане на нощта зад малките херметически прозорци и страха в компанията на двата трупа, които вече издаваха миризма на мърша.
Блек и Китсън се насочиха към сенчестата гора, търсейки подходящо място, за да погребат Морган и Томас.
В инструментите на Джипо имаше една кирка и когато избраха мястото, започнаха да копаят подред.
Работеха мълчаливо на лунната светлина. Беше ужасна за нервите работа, понеже забелязваха лодките в езерото, обляно с лунна светлина и чуваха далечни гласове. Веднъж даже трябваше да се проснат на земята с туптящи сърца, докато двойка влюбени минаваше съвсем близо до тях.
След полунощ те пресоваха с крака почвата, за да я изравнят и покрият с листа и сухи клони. Бяха така изтощени, че с мъка достигнаха до бунгалото.