— Има едно легло в спалнята за младоженеца — продължи Блек, сваляйки обувките си. — Не се притеснявай!
Китсън бе много уморен, за да се ядоса. Седна в един фотьойл, без да отговори.
Джини влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си. Чуха ключа да се превърта в ключалката.
— Това е кофти за младоженеца — каза насмешливо Блек. — Може да се каже, че не се харесва на госпожата.
— Млъквай! — измърмори Китсън.
II
На другата сутрин, малко, след 7 часа, Джини влезе в хола, където вдигна щорите, събуждайки тримата мъже.
Блек се изправи с ругатня, търсейки пипнешком пистолета си.
Още замаян от съня, Китсън само вдигна главата си. Мигайки с очи, видя Джини да изчезва в кухнята.
Джипо, целият вдървен, се наведе напред с хъркане, търкайки отеклата си челюст.
— Време е да изчезвате — извика им Джини — Има вече хора на езерото.
Блек стана, мърморейки, и изчезна в банята. Излезе след десет минути, избръснат и измит.
— Иди да се измиеш! — каза той на Джипо. — Започваш да смърдиш като пръч!
Джипо му хвърли намръщен поглед и се отправи на свой ред в банята.
Когато привършваше с душа, Джини донесе в салона поднос, пълен с кафе, яйца, салам и портокалов сироп.
— Ще направите по-добре да занесете това в караваната — заяви тя, оставяйки подноса в ръцете на Блек.
Лоша светлина заблестя в очите на на последния.
— Виж момиче, иде ти кажа, че аз съм този, който командува тук — възрази той, вземайки подноса. — Аз съм „патрон“ сега.
Очите на Джини приеха забавно и едновременно презрително изражение.
— Ти не командуваш повече от другите — възрази тя. — Нали Морган не правеше закони. Ние изпълняваме предвидения план, това е всичко. Беше решено, че ти ще идваш с Джипо да прекарвате нощите и ще се криете през деня. Ако искаш да смениш нашия план, кажи го Веднага.
— Добре, ще отидем да ядем в караваната. Нямаш търпение да останеш само с твоя жиголо!
Джини му обърна гръб и тръгна към кухнята.
— Остави я на мира! — заповяда Китсън, ставайки.
— О, млъкни! — измърмори Блек. — Иди по-скоро да видиш дали е чисто навън и ни отвори караваната.
След кратко колебание Китсън излезе от бунгалото. Погледна наляво и надясно и когато се увери, че никой не го наблюдава, извика Блек и отвори караваната.
Джипо и Блек се покатериха в нея.
— Забавлявай се, глупако! — подхвърли му Блек — Възползувай се добре!
Китсън свали рязко лоста, затваряйки двамата мъже в караваната и се завърна в бунгалото.
Джини отново пържеше салам. Той влезе в банята, взе един душ, обръсна се и облече джинси.
Когато влезе в салона Джини поставяше върху масата чиния, пълна с яйца и салам.
— Има страхотен вид! — забеляза той дебелашки. Това за теб ли е или за мен?
— Не съм гладна — отговори тя сухо.
Наля си чаша кафе, занесе я до единия фотьойл и седна, почти обръщайки гръб на Китсън.
Той седна на масата. Усети, че умира от глад и лакомо се нахвърли върху закуската. „Саламът е чуден и яйцата са точно както ги обичам“, си каза той.
— По-добре ще е после да излезем — предложи Китсън. — Защо да не направим една обиколка на езерото например?
— Съгласна съм.
Бе разочарован от режещия тон на Джини.
— Няма да им е добре на двамата другари в караваната — забеляза той с надежда да я размрази малко. — Няма сянка там, където са. До обяд вътре ще бъде истинска пещ.
— Това е тяхна работа — възрази тя с безразличие.
— Да, разбира се. Мислиш ли, че Джипо ще успее да отвори фургона?
Направи нетърпелив жест.
— Откъде да зная?
— Но ако не успее, какво ще правим?
— Защо питаш мен за това? Постави въпроса на Блек, ако ти не си достатъчно хитър, за да си отговориш сам.
Тя внезапно стана и занесе чашата си в кухнята.
Китсън се почувствува почервенял до ушите. Добрият му апетит се пресече и той изпразни своята чаша с кафе, правейки гримаса. После взе мръсните чинии и ги отнесе в кухнята.
— Не казах това, за да ти досаждам — смутолеви той непохватно, оставяйки посудата върху масата. — Но трябва наистина да ни видят заедно. Можем ли да не си показваме носа? След всичко…
Той заекна и млъкна.
— За Бога, върни се в салона и ме остави на мира! — разкрещя се тя с треперещ глас, обръщайки му гръб.
Учуден от интонацията й, Китсън се обърна, за да я види по-добре. Забеляза за първи път бледността на лицето й и нейните изопнати черти. „Може би тя е по-малко твърда, отколкото ни накара да повярваме“, си каза той. „Ужасите от вчера са й причинили, без съмнение, страшен шок, както и на мен“.