С надежда, че тя ще остане в същото положение, Китсън не помръдна, но както трябваше и да се очаква, нейната реакция го разочарова. След като минувачите бяха отминали, тя бе вдигнала глава и го беше погледнала.
— Извинявам ти се — му беше казала. — Поставих те в неудобна ситуация, но това беше неволно.
— Не ме притесни ни най-малко — беше възразил Китсън. — Даже ми беше много приятно!
Тя беше избухнала в смях и беше седнала.
— Наистина, мога да ти повярвам! Довиждане, аз ще поплувам още малко.
И ставайки с един скок, беше изтичала до брега на езерото.
Сега Китсън я гледаше, без да помръдне.
Нямаше никакво съмнение, че тя омекваше по малко.
За първи път той имаше впечатлението, че, може би, има своя шанс при нея…
Трябваше да се съгласи, че предложението на Блек да се постави стража до караваната през нощта е разумно. Ако на някой му дойдеше идея да проникне в нея през нощта, целият удар пропадаше.
— О.К. — каза Китсън, побутвайки стола. — Отивам веднага.
Блек очакваше той да се противопостави Изгледа го да излиза с известно учудване.
— Ние с Джипо можем да се настаним на двете легла-каза той, щом вратата се затвори. — Ти, хубавице, ще спиш на дивана. Ние вършим цялата работа и имаме нужда да спим. Имаш ли възражения?
— Никакви — отговори Джини, повдигайки безразлично рамене.
Блек я изгледа втренчено.
— Освен, ако Джипо се задоволи с дивана? — подхвърли той.
Джини му хвърли бърз поглед.
— Не, благодаря — отговори тя сухо. — Ще легна на дивана.
Блек се ухили.
— Както искаш.
Той стана, взе куп карти от камината и започна да ги сече.
— Един малък белот? — предложи.
— Не — възрази Джини. — Ще направя една обиколка. Бих желала да ви няма в салона, когато се върна!
Отгатвайки добре какво ставаше, Джипо ги наблюдаваше и двамата с безпокойство.
— Но разбира се! — съгласи се Блек, усмихвайки се все още. — Ела, Джипо, ще се настаним в спалнята. Ще играем върху леглото.
Джипо се надигна послушно.
— Ето те у вас, хубавице! — подметна Блек, — Хубав ден ли прекара с твоята половинка? Не си ли увлечена?
Джини се облегна на своя фотьойл, с очи, пълни с презрение.
— Ти го мислиш за неудържим?
— Кой знае… Във всеки случай, той е доста хлътнал. Тя стана, за да тръгне към вратата.
Блек я обгърна с поглед.
— Създадени сме, за да се разбираме, кукло. Трябва да помислиш за това — посъветва я той в момента, когато тя щеше да излезе.
— Остави ме на мира! — процеди тя, без да благоволи да го удостои с поглед.
Изгуби се в нощта, след като бе затворила вратата след себе си. Една лоша светлина в погледа на Блек издаваше, че се колебае. Имаше добрата идея да отиде и да я настигне, за да я научи на учтивост, но знаеше, че Китсън ще излезе веднага от караваната, а не бе още готов за решителното обяснение с него.
С ядно повдигане на рамене той влезе в стаята, където Джипо, седнал на леглото, отваряше и затваряше нервно ръцете си.
— Остави спокойно момичето! — започна той. — Имаме вече достатъчно усложнения, а сега трябва да прибавяме и истории с жени.
— Млъквай! — измърмори Блек.
Седна на леглото и започна да сече картите.
Беше близо единадесет часа, когато чуха Джини да влиза. Няколко минути след това водата в банята започна да тече. Блек смачка цигарата и събра картите върху леглото.
— Хайде да спим — каза той. — Трябва да се върнем в онази проклета кутия за сардини преди да съмне.
Джипо не искаше нищо повече. По-малко от десет минути след загасянето на светлината захърка.
Легнал в мрачината, Блек наостряше уши.
Чуваше как Джини се разхожда в салона. След няколко минути тя завъртя електрическия ключ.
С жените Блек действуваше по директния метод.
Действията за сближаване бяха в неговите очи губене на време. Отхвърли чаршафа си, стана мълчаливо от леглото и се приближи до вратата.
Спря се за миг, за да се увери, че Джипо спи дълбоко, завъртя леко дръжката, проникна в мрачния салон и затвори вратата зад себе си.
Почти веднага лампата светна. Джини се изправи върху дивана. В своята бледосиня пижама тя се стори неотразима на Блек, който се приближи, усмихвайки се. Спря се и се наведе над нея.
— Казах си, че мога да дойда да ти направя компания. Направи ми малко място!
Джини не помръдна. Нейните синьо-зелени очи бяха безизразни.
— Чупи се! — каза ниско.
— Виж какво — подхвана Блек, сядайки на края на дивана — Имам проекти за нас двамата, знаеш ли? Когато свършим с тази работа и получим мангизите си, ще отидем да направим едно малко пътешествие. Ще те заведа в Лондон и Париж. Това ще ти хареса, нали?