Китсън смръщи вежди. Той вече си мечтаеше какъв ще бъде животът му с двеста хиляди долара за харчене.
— Добре, трябва да помисля. Зависи от това, което ще получа.
— Сто двадесет и пет хиляди — отговори живо Морган. — Джипо ще получи сто седемдесет и пет хиляди, защото е техник. А ние с Ед ще си разделим стоте, които остават.
Китсън и Джипо размениха по един поглед.
— Ако охраната се възпротиви, ще има по един мъртъв човек от едната или другата страна — рече Китсън притеснено. — Не искам това. Досега правехме малки леки удари. Най-много една година в пандиза. Но за убийство рискуваме стола. Не разчитайте на мен.
— Точно така — каза Джипо. — И на мен също не разчитайте.
Морган се усмихна лошо.
— Щом е така, остава ни само да гласуваме. Правилото на нашето сдружение е да се гласува решението, преди да се заемем с някой удар. Тогава, остава само да се гласува.
— Няма смисъл — възрази живо Китсън. — Резултатът ще е отрицателен, дори ако Ед е с теб. Говорехме, че ако няма болшинство, ще оставим тази работа. Не си ли спомняш?
— Разбира се, че си спомняш — отговори Морган с иронична усмивка. — Но ще гласуваме, въпреки всичко. Нещата трябва да си следват правилото. И какъвто и да е резултатът, ще се държи на него. Съгласни?
Китсън вдигна рамене.
— Добре, но защо да губим време?
Морган бутна стола и се изправи. Неговото едро, мускулесто тяло хвърли черна сянка върху масата.
— Приготви бюлетините, Джипо!
Джипо, с объркано изражение на кръглото си като луна лице, извади един бележник. Той откъсна една страница, която разряза на четири с ножче, а после хвърли четирите късчета хартия върху масата.
— Ето момчета — каза той. — Обслужете се!
— Защо само четири, Джипо? — запита Морган със сладък глас.
Джипо го погледна смаяно.
— Но… винаги сме четирима, нали?
Морган се усмихна.
— Този път трябват пет. Нима вече забрави? Момичето също има право да гласува.
Той се отправи към вратата и я отвори широко.
— Влезте, Джини — каза той. — Ще гласуваме и аз имам нужда от вашия глас.
Изплувайки от мрачината, в светлината на провиснала-та от тавана лампа, се появи едно момиче и спря близо до Морган. Тя разгледа тримата мъже, които впериха в нея смаяни погледи.
Беше млада, не повече от двадесет и три годишна. Бакърените й коси бяха сресани на кок на върха на главата. Нейните големи сиво-зелени очи бяха лишени от изразителност, като морската вода. Устата й беше малко голяма, устните й — пълни и чувствени и често леко вирваше брадичката си нагоре.
Носеше риза от червена коприна, стегната в талията и пола „портфейл“. Нейният силует беше този, който бяха въвели на мода италианските актриси набъбнали гърди, тясна талия, закръглени ханшове, дълги и фини крака. Тя втренчи очи в тримата мъже така, както куката се забива в рибата.
Морган разходи погледа си по лицата на своите трима съучастника и се усмихна Той беше предвидил, че появяването на момичето ще предизвика шок, но това, което го интересуваше, бе силата на този шок.
Джипо бе поднесъл ръка към служещата вместо връзка червена кордела, за да я нагласи, а дебелите му устни откриваха блестящи зъби в сладострастна усмивка.
Блек, без да прикрие изненадата си, повдигаше вежди и надуваше устни в мълчаливо подсвиркване от възхищение.
Китсън имаше вид на човек, който токущо е получил удар с палка по тила. Той гледаше момичето така, както измъчен бик гледа тореадора в момент на нападение.
— Представям ви Джини Гордън — каза Морган.
Блек стана. След кратко колебание Джипо направи същото, но Китсън остана седнал с големите си ръце, поставени на масата, с очи някак си стъклени, с тъп вид.
— Отдясно наляво — продължи Морган — ви представям Ед Блек — отговорник на екипа в мое отсъствие. Джипо Мандини — нашия техник и Алекс Китсън, който шофира колата, когато обстоятелствата го изискват.
С очи все още приковани към момичето и стиснати юмруци, Китсън се надигна внезапно, за малко да събори масата.
Джини плъзна своя поглед по лицата, после взе един стол и седна отстрани на Морган.
— Аз дадох на нашите приятели една скица на плана-каза Морган, надвесен над момичето. — Двама от тях считат, че начинанието е твърде сериозно. И така, правилото на нашето сдружение изисква, щом мненията се разделят, да се гласува. И така, ще гласуваме.
Момичето намръщи вежди със сгърчено от недоумение лице.
— Твърде сериозно? — повтори тя с леден и недоверчив глас. — Ако разбирам добре, има двама, които плюят на двеста хиляди долара?
— Не съвсем — възрази Морган с усмивка. — Те мислят, че може би ще има врява и това ги тревожи.