— Съжалявам, че твоят баща е понесъл всички тези нещастия — каза неловко Китсън.
Той я видя да стиска юмруци.
— Зная… Съжалявам, че съм причина за всичко това, Алекс. Зная добре, че съм само една пропаднала жена, която мисли само за пари. Зная го по-добре от всеки, но не мислех, че ще отида до там. Лесно е да се говори, че един човек ще бъде убит. Виждали сме това на кино и няма страшен вид. Но, когато стане реалност …
— Слушай, Джини — прекъсна я Китсън забързано — защо не заминем двамата? Можем да отидем в Мексико Тръгвайки сега, имаме още шансове да излезем Защо не?
Тя се поколеба, после поклати глава.
— Не! Сега, не! Можеше преди да свалят шофьора и пазача, преди Морган да го свалят. Тогава трябваше да се откажем. Сега ще отида до края! Но ти тръгни! Ще се радвам, ако успееш. Аз продължавам. Имаме шанс да поставим ръка на мангизите, а в този момент нямам какво да губя. Не трябваше да се месиш в тази история. — Тя го изгледа. — Ти не беше съгласен, забелязах го в началото. Защо промени намерението си? Защо гласува „за“?
Китсън повдигна рамене.
— Заради теб, по дяволите! От момента, в който те Видях, повече нищо не е от значение за мен.
— Колко съжалявам, Алекс!
— Но слушай, ако успеем да вземем тези пари, можем навярно да сме заедно, нали? — предложи Китсън с очи, вперени в пътя, който се разстилаше пред него. — Обичам те, Джини! Ти си единственото момиче, което струва за мен.
— Не зная, Алекс. Може би… Почакай да вземем мангизите. Страхувам се от усложнения Остави ми време да размисля, искаш ли?
От изненада, Китсън за малко щеше да изпрати колата в канавката.
— Искаш да кажеш, че това не е невъзможно?
Тя го потупа нежно по ръката.
— Ще помисля, обещавам ти!
Беше нощ, когато стигнаха в лагера.
Въодушевен от думите на Джини, Китсън остави кри-во-ляво провизиите в кухнята и се отправи към караваната.
Брегът на езерото беше пуст. Можеше без опасност да освободи Блек и Джипо.
Щом ги забеляза си даде сметка, че нещо куца.
Джипо вървеше с тежки крачки, бавно, с прегърбени рамене. Неговата дясна буза бе отекла и леко кървеше.
Без да отговаря на Китсън, който се безпокоеше от това, което му се е случило, той влезе в бунгалото, където се свлече в първия попаднал му фотьойл.
С непроницаемо лице, със зла светлинка в погледа, Блек се приближи до дивана; сграбчи една бутилка уиски и си наля голяма доза, преди да седне с намръщен вид.
— Едно хлапе дойде да броди около караваната — обяви той, докато Китсън заключваше вратата на караваната. — Опита се да погледне във вътрешността.
— А комбинацията на фургона! — запита Джини, съзнаваща напрежението.
Блек повдигна рамене.
— Нямаме късмет досега — отговори той, облягайки се назад с очи, обърнати към нея — Вторият преобръщач не пада Джипо има нервна криза.
— Криза! — извика Джипо със свръхизострен глас — Искаш да кажеш, че напускам лагера, да! Не мога да отворя тази ключалка Чувате ли ме всички! Аз изчезвам!
— Вижте, това е невъзможно — намеси се спокойно Джини — Какво се е случило.
— Какво се е случило? — изчерви се Джипо, удряйки с юмрук по коляното си — Случи се, че да се работи в подобна пещ е извън човешките сили! Вие нямате представа какво е там. От три дни съм в същата точка Е, добре! Писна ми и ще се чупя!
— Ти каза на Франк, че ще трябва един месец — възрази Джини — Няма да ни изоставиш за три дни.
— Губиш си времето! — намеси се Блек — Вече сто пъти му обясних това на този глупак! И на мен ми писна Вътре е ад. Трябва да отидем в планините, както бе казал Франк. Можем да работим в караваната, без да я държим затворена. Не можем безкрайно да останем тук.
— Това ще бъде рисковано — възрази Джини — Тук нашата каравана е изгубена между не зная колко други. В планините, ако ни забележат, ще дойдат да видят какво правим.