Брадфорд отвори широко очи.
— Не, без шеги! Никога не съм мислил за това. Добре! Това решава въпроса! Ще оставя полицията да се оправя. Добре направих, че ви говорих за това. Никога не бих разгледал нещата от този ъгъл.
Той стана.
— Ние ще ви кажем довиждане, господин Брадфорд. — каза Джини с усмивка. — Заминаваме утре.
— Наистина ли? Колко жалко! Не ви ли харесва тук?
— О! Да! Но ние имаме намерение да направим една обиколка. Ще отидем отначало в Стаг Лейк, после ще продължим към Дийр Лейк.
— Това прави доста път! В такъв случай, довиждане! Желая ви много щастие!
Брадфорд им стисна ръцете и се забави на прага няколко минути, без да се съмнява, че Джини и Китсон горят от нетърпение да го видят как тръгва. Той размаха накрая ръката си за сбогом и се отдалечи по пътеката, обляна в лунна светлина, по посока на своето бунгало.
Джини заключи вратата.
— Е, добре! Ето как трябва да се говори с господин Брадфорд. Получихме отговор на въпроса. Трябва да се чупим!
— Съгласен съм — одобри Китсон. — Ти добре се оправи с него! Беше страхотна!
— Добре, добре, цвете от ряпа. — подхвърли Блек, който се появи на прага на стаята. — Няма от какво да се гръмваш! Добро момиче. Съмнявах се, че са ни чули.
Джипо се приближи до вратата, за да участвува във военния съвет.
— Изчезваме утре — продължи Блек. — Не трябва да рискуваме хлапето да ни изненада.
Обърна се към Китсон.
— Ти трябва да пазиш караваната, ако някой реши да броди в околността.
Давайки знак на съгласие, Китсон се отправи към вратата и изчезна в нощта.
— Утре аз се връщам у дома — обяви Джипо с неутрален тон. — Разбрахте ли добре? Писна ми! А сега искам да спя!
— Аз се заемам с него — обеща Блек с лоши очи. — Започва да ме дразни този тип!
Джини отиде да приготви вечерята в кухнята.
Блек я последва Облегна се на рамката на вратата.
— Ти много добре се справи с този натрапник. — одобри той. — Помисли ли върху моето предложение? Въпрос на интелигентност аз също добре се отбранявам. Ти също, впрочем. Защо да не се обединим?
Тя плъзна два огромни бифтека в тигана.
— Ти си единственият мъж на света, от който не се интересувам — възрази тя, без да го удостои с поглед.
— Добре, красавице! Ще видим!
Отправи се небрежно към фотьойла и седна с усмивка, която говореше красноречиво.
Рано на другата сутрин Китсон взе буика и замина в града, оставяйки Джини да пази караваната. Блек и Джипо не излязоха от бунгалото, което не бе безопасно, но Джипо се беше показал толкова упорит, че Блек се страхуваше, че няма да успее да го вразуми във вътрешността на караваната. Той даже трябваше, с помощта на Китсон, да го завърже за леглото и да му запуши устата.
Когато успяха да го обездвижат, Блек, с учестено дишане и зъл поглед, направи знак на Китсон да напусне стаята.
— Остави ме да се занимая с този мръсник! — каза той. — Заемам се да го накарам да си промени мнението. Преди да се завърнеш, той ще бъде съгласен да ни придружи.
Против волята си Китсон изостави Джипо, но знаеше добре, че лишени от техническата ловкост на Джипо, те не можеха да отворят фургона. Италианецът бе на две крачки от лудостта и той почувствува облекчение като го остави на Блек, който да поеме отговорността да го вкара в пътя.
В града Китсон купи палатка с достатъчно големи размери и купчина консерви.
Бяха разисквали заедно въпроса за храната и заключили, че отидат ли веднъж в планината, ще бъде опасно да слизат да правят покупки в града. Бяха решили да си купят консерви, които ще им позволят да почакат, докато Джипо отвори фургона.
Китсон пристигна пред бунгалото с багажник, пълен с провизии. Когато слизаше от колата, Джини дойде да го посрещне.
— Нещо опасно? — запита той.
Тя поклати глава.
— Не, но съм много доволна, че ти се върна. Не преставам да мисля за това хлапе. Колкото по-скоро тръгнем, толкова по-добре.
Влязоха заедно в бунгалото Джипо бе седнал в единия от фотьойлите, блед като мъртвец, с черни кръгове под очите. Чувайки ги да влизат, той даже не се и обърна.
Блек, с цигара в устата, обикаляше из стаята.
— Намери ли каквото трябва? — запита той Китсон.
— Да, всичко.
С въпросителен поглед Китсон изгледа подред Джипо и Блек.