Разположеното в близост езеро можеше да ги снабдява с вода, а гъстата гора ги скриваше от самолетите, които патрулираха в небето. И още нещо — намираха се на около петстотин метра от пътя.
Никой не можеше да си представи, че фургонът може да се изкачи по един толкова лош път. Никой нямаше да дойде да го търси толкова високо.
Сега успехът на предприятието зависеше само от Джипо. Ако той не успееше да намери комбинацията, трябваше да се действува с оксижена.
Блек беснееше при мисълта, че фургонът бе в ръцете им от четири дни, а те все още не бяха видели цвета на парите. Отвори отново очи и погледна часовника си. Бе шест и пет. Завъртя глава по посока на Джини.
С глава, подпряна върху едно завито на топка манто, тя все още спеше.
Китсън също спеше, делейки Блек от младото момиче.
Палатката бе тясна, но те бяха принудени да спят вътре всички заедно. Нощите бяха много студени, за да могат да спят навън.
Блек, който се бе обърнал да види дали Джипо се е събудил, подскочи и се изправи със скок.
Джипо беше изчезнал.
За миг обзет от паника Блек се успокои, мислейки, че Джипо е излязъл да приготви закуската.
При все това, за да е наясно, отхвърли одеалото и бутна Китсън с върха на крака си, за да го събуди.
— Изправи се! — каза той на Китсън, който вдигаше глава, мигайки. — Джипо е вече на крака. На работа!
Китсън се прозя. По-близо до входа, отколкото Блек, той изпълзя навън, заслепен от слънцето.
Когато Блек го последва, Джини седна на свой ред и си затърка очите, протягайки се.
— Къде е Джипо? — запита Китсън, като огледа малката полянка.
Блек се обърна към добре покритата каравана под дърветата, после — към малкото езеро, без да открие и най-малка следа от присъствието на Джипо.
— Джипо! — извика той с всички сили, с ръце свити на фуния.
Викът остана без отговор и двамата мъже се изгледаха.
— Той ни е напуснал, мръсника! — извика Блек с яд. — Трябваше да го надзиравам. Изчезнал е някъде.
Джини излезе от палатката.
— Какво става? — запита тя.
— Джипо е изчезнал — обяви Китсън.
— Не е имал време да отиде далеч. Преди двадесет минути още спеше в палатката.
— Ще трябва да го настигнем! — извика Блек извън себе си. — Без него сме загубени! Той е откачил! От тук до магистралата има повече от тридесет километра. Не вярвам да иде до там пеш.
Китсън се затича към пътя, следван от Блек. Спряха се до канавката на пътя, който криволичеше под тях по ръба на стръмен склон. След много криволичения той се изгубваше в мъглата, която изпълваше дъното на долината.
Изведнъж Китсън сграбчи Блек за ръката.
— Ето го! — извика с пръст, насочен в пропастта.
Втренчвайки се, Блек успя да разграничи един миниатюрен силует, който се движеше на няколко километра долу по пътя.
— Можем да го стигнем! — извика Блек. — Когато го хвана, ще съжалява за деня, в който се е родил. Да вземем колата!
— Не! — възпротиви се Китсън. — Пътят е много тесен. Никога няма да можем да направим полузавой. Да отрежем напряко. Ще изминем два километра, преди той да е извървял половин. — И напускайки пътя, той започна да слиза по стръмния склон, плъзгайки се и подскачайки.
Съзнаващ опасността, Блек се поколеба за секунда, преди да последва Китсън с по-умерен ход.
Китсън достигна пътя, пресече го, изкачи наклона, покрит с трева и продължи маршрута си. Наклонът ставаше все по-стръмен и той трябваше да забави ход. Насмалко щеше да забие глава в пропастта, но успя да падне седнал и се плъзна до следващия завой, където се приземи в средата на една лавина от камъни.
Когато се посъвзе малко, спря за да погледне под себе си.
Сега различаваше ясно Джипо, който напредваше доста бързо по пътя.
— Ето го! — каза Китсън, когато Блек го настигна.
С жестоко ръмжене Блек измъкна пистолета си от калъфа.
— Ти да не си луд? — извика Китсън, хващайки го за ръката. — Само той може да отвори фургона!
Блек се опита да нормализира дишането си. Потта обливаше лицето му. С ядосан жест, той се освободи и грубо пъхна пистолета в калъфа.
После се засили наново по склона.
В момента, когато Китсън се готвеше да го последва, видя Джипо, който се спря внезапно, после остана за миг неподвижен, с очи, впити в посока към планината и започна да тича.