След няколко минути шумът от крачките на Китсън и Блек се отдалечи и Джипо разбра, че сега можеше да избяга без много рискове. Може би, те имаха намерение да претърсят цялата повърхност на тези храсталаци и в този случай бе по-разумно да се премести.
Много предпазливо започна да пълзи по песъчливата почва и да заобикаля късите стволове, покрити с клони, като внимаваше да не разклаща свода от храсти, който го прикриваше.
Беше преминал около тридесет метра и започваше да вярва, че се е измъкнал, когато внезапно забеляза една змия.
Токущо бе протегнал дясната си ръка и се бе подпрял на пръстите си, за да се премести напред, когато я видя точно пред себе си, навита на кълбо, с плоска глава във форма на ромб.
Тя беше само на няколко сантиметра от ръката му.
От ужас, дишането на Джипо стана свирещо и той се спря, като замръзна на място. Кръвта му се вледени и неговото сърце започна да бие с такава сила, че той-помисли, че се задушава.
Змията не помръдна, той също. Изминаха много секунди. С учестено дишане и стиснати зъби, Джипо се опита да дръпне бързо ръката си. В същия миг змията се изопна като пружина.
Джипо почувствува остра болка да пронизва дланта му. С вик на ужас, в който нямаше нищо човешко, той се втурна като луд през храстите.
Блек и Китсън бяха достигнали края на храсталаците и се готвеха да се връщат.
Ревът на Джипо ги закова на място.
Видяха го да тича към тях, порейки въздуха с ръцете си и надавайки ужасени викове.
— Той напълно е откачил! — извика Блек.
И сред шум на счупени клонки се засили към Джипо, следван отблизо от Китсън.
Обхванат от паника Джипо бе излязъл от храстите.
Стигнал до ръба на стръмния склон, той загуби равновесие и започна да пада, въртейки се около себе си, без да може да спре, в средата на облак от прах и лавина от камъни…
Китсън изпревари Блек и стигна пръв до Джипо.
Намери го проснат по гръб, притиснат до една скала.
— Джипо! — запъхтя се той, приклекнал до него. — Не се страхувай. Няма да го оставя да те докосне! Какво ти е?
Видът на оловносивото лице на Джипо и неговите очи, наподобяващи две дупки в сивкав чаршаф, го шокираха.
— Змията! — промълви мъчително Джипо.
Препъвайки се, Блек ги настигна запъхтян.
— Мръсник! — измърмори той — Ще ми платиш за това!
Искаше да го ритне, но Китсън го възпря.
— Чакай! — изкрещя той. — Не виждаш ли в какво състояние е?
— Змията… — изхълца Джипо, опитвайки се да повдигне парализираната си ръка, за да я покаже на Китсън.
Той се наведе напред и видя ръката на Джипо, червена и вече подута. Докосна набъбналата плът. Викът на болка от страна на Джипо ужаси Китсън.
— Какво е станало? — запита той, клякайки до Джипо.
— Змията… — Промълви Джипо. — Ръката ми беше точно пред нея.
Тогава Китсън забеляза следи от две убождания в подпухналата плът.
— Спокойно, приятелю — каза той. — Ще те оправя. Не се страхувай!
— Заведи ме в болница — изпъшка Джипо. — Не искам да умра като брат ми…
Китсън взе носната си кърпа, усука я и я пристегна около китката на Джипо.
— Той е ухапан от змия? — извика Блек, сграбчвайки Китсън за рамото. — Но как сега ще отвори фургона?
Китсън се освободи с едно разтърсване. Извади джобно ножче и отвори едно от остриетата.
— Това ще ти причини болка, — каза той, хващайки ръката на Джипо — но няма време за колебания!
Заби острието в подпухналата му ръка и направи една широка бразда.
Джипо изрева и удари слабо Китсън с лявата си ръка, отбранявайки се.
Раната започна да кърви. Без да го изпусне, Китсън се опита да изкара отровата, притискайки плътта около раната.
Бледността на ранения го ужасяваше. Изглеждаше, че ще умре всеки миг.
— Ти си ми приятел, Алекс — промърмори Джипо на един дъх. — Аз не мислех… какво говоря. Заведи ме… в болницата!
— Веднага. Не се страхувай! — отговори Китсън.
Стегна възела около китката на Джипо и се изправи.
— Отивам да докарам буика — каза той.
— Ти… какво? — изкрещя Блек.
— Ще докарам колата, за да заведа Джипо в болницата — повтори Китсън. — Погледни го, много е зле.
Той се обърна и започна да слиза по посока на пътя.
— Китсън!
Режещият тон на Блек го накара да спре и да се обърне.
— Какво?
— Ела тук! — извика Блек. — Ти луд ли си? Погледни нагоре! — показа един самолет, който описваше бавно кръгове над планината. — Ако докараш колата на открито място, ще я забележат. Ченгетата скоро ще пристигнат, за да видят какво правим.