Джини изпусна дълга въздишка.
— Няма да те напусна. Алекс. Не се страхувам от смъртта, но се страхувам да остана десет години в затвора. Зная, че няма да го понеса. Няма да те напусна.
Изведнъж един глас започна да бучи във високоговорител.
— Хей! Вие горе! Двамата! Предайте се! Знаем къде сте! Не правете глупости и слезте!
— Чакай ги тук, Джини! — замоли Китсън.
— Не! Аз говоря сериозно.
Китсън се наведе над нея. Притисна я силно в своята прегръдка.
— Спомняш ли си какво казваше Франк: светът ще бъде за нас. Той, може би, имаше право, само че не се отнася за този свят, а за един друг. Да отидем да видим!
Взе я за ръката и станаха заедно.
Погледите им стигнаха до пътя, където полицаи и войници се бяха разгънали във верига, готови да се прикрият. Техните пушки бяха насочени към двата силуета, които се издигаха на върха на каменния пилон.
— Ето! — извика Китсън, чийто глас достигаше слабо до ушите на преследвачите. — Пристигаме!
Той изгледа Джини.
— Готова ли си?
Тя му стисна силно ръката.
— Опитай се да не ме изпускаш, Алекс! — замоли тя. — Да! Аз те следвам…
Дебнещите войници видяха как те прекрачват ръба на скалистата платформа и падат към тях, въртейки се, в бездната.