Казваш, че не си споделил със своите събратя човеци за разговорите ни поради причини, които аз напълно разбирам. Но ти като че ли имаш някаква идея да намериш приемлива форма да разкриеш този си опит чрез своите артистични средства. Чрез своите разкази.
Давай, приятелю. Нашите разговори дадоха и на мен някои идеи.
Красотата на телепатичната връзка е в начина, по който този процес автоматично превежда значението на онова, което казваш, в разбираеми за другия символи и термини. Затова твоето име, което в действителност би трябвало да е неразбираемо и невибрационно за мен, преминава чрез средствата на телепатията (и може би, кой знае, чрез божието благоволение), като доста познато. Всъщност няколко от моите приятели носят името Робърт.
Мисля си как ти пълзиш по огромната сфера, чиято форма познаваш. Чудо на чудесата!
С нас е доста по-различно. Ние живеем вътре в нашия свят, а не на повърхността му. Ние сме червеи. Или червоиди, тъй като съществуват няколко раси червеи.
Клаус изненадващо прояви определен интерес към телепатичните ми разговори с теб.
— Не бих искал да се доверявам на нещо, които не мога да проверя лично — каза той. — Но тези така наречени разговори, които ти си провел, откриват някои много интересни области. Нашите учени отдавна знаят за възможността от съществуването на други светове с определена и измерима повърхност. Досега не сме имали реални доказателства за това. И аз не съм сигурен дали това представлява доказателство. Но приемайки заключенията, за момента това ни предлага някои интересни догадки.
— Това доказва ли, че нашият свят има реална повърхност? — попитах аз.
— Не, скъпо момче. Тъкмо напротив. Ако твоят информатор говори истината, тогава това доказва, че нашият свят изобщо няма повърхност и доказва, че това е по-скоро предмет на действително познание, отколкото идеалистично твърдение.
— А това важно ли е? — попитах аз.
— Разбира се! Идеалистическите концепции са по-скоро логически умозаключения, чиято истинност зависи от вътрешната им пълнота и чиято основна цел е да държат прагматиците нащрек, и да действат като катализатор за търсенията дали идеалното съответства на реалното.
— Тогава не разбирам как факта, че неговият свят има повърхност, доказва, че нашият няма.
— Това е само индиректно доказателство. Заключение, което може да се извади от контекста на космологическото доказателство, представено от твоя наблюдател. В действителност аз не съм напълно сигурен какво доказва то. И дали доказва изобщо нещо. Трябва да се консултирам с някои от колегите си, няколко от които работят по подобни въпроси.
Моята цел е изкуството. Може би то е крайната цел на всички червеи. Но философията и по-специално метафизиката, са жизненоважни за насоката на нашия ежедневен живот. Разбирам, че при теб е напълно различно. Колко щастливо същество си ти! Днес преживях едно доста тревожно събитие и все още изпитвам неприятна самоосцилация, като си го спомня. Едва не попаднах в капана на един деветдесет и девет процентен анихилационен обем.
Е, може би преувеличавам, но само малко. За нас, червеите, е трудно да преценим достатъчно точно степента на опасност. При нас или си добре, или си мъртъв. Завършен. Страхът от завършване-смърт ни преследва през целия живот, но е трудно наистина да оцениш заплахата. Що се отнася до мен, ако усетя три четвърти запълване около себе си, аз ставам малко нервен и започвам да търся по-просторни обеми. Е, днес попаднах в този район, който трябва да бе поне осемдесет и два процента завършващ и което бе по-лошо, бе заобиколен от непроницаеми плоскости.
И макар че осемдесет и два процентно запълване не е абсолютно критично, както показаха последните статистически наблюдения, и аз успях да намеря посока за тунела си, която в определен момент трябваше да премине покрай едно деветдесет процентово пространство (направо да настръхнеш!), накрая попаднах със спираловидно движение в един прекрасен шестдесет процентен обем, достигащ докъдето ти виждат очите. (Ние, разбира се, нямаме очи, за да виждаме, но имаме сетиво, подобно на вашето двойно оптическо възприемане на далечни разстояния, което ни позволява да наблюдаваме територията пред себе си и наоколо, и да образуваме нейно триизмерно изображение. То представлява нещо като движеща се топографска карта в главите ни, с надупчени и плътни райони и, разбира се, с кристалинните повърхности, ако има такива.)