Главата на червея завършва с един кръгъл орган, снабден с разнообразни режещи издатъци. Този орган е в непрекъснат контакт с пръстта, минава през нея, пробива я, реже, стърже, удря, резбова, сдъвква и прави отвор, достатъчен, за да премине през него червеят. Материята, която той поглъща, преминава през тялото на червея и излиза като екскремент.
Дължината на червея нараства пропорционално на скоростта. Това е познато като „правене на дълга опашка“. То е израз на уважение и е за предпочитане, вместо да се каже за някой че е „голям и бърз червей“, което съдържа прикрита обида, която ми е трудно да преведа.
Не е необходимо да ти казвам, че червеите запълват тунела си почти изцяло. Поддържа се контакт със стените на тунела във всички точки. Проблемите на триенето се преодоляват от възможността на червеите да изпускат една субстанция, която предполагам ти би нарекъл „лига“, но която ние наричаме „Божествената смазка“.
Група червеи, които се движат заедно, могат да оглеждат района, който приближават, както и този, в който се намират. При това може да се направи опит за въвеждане на определен ред. Това е необходимо, тъй като достатъчния обем пространство пред и около червея е жизненонеобходимо условие за живот, храна, подслон, заетост и изкуство, всичко това свързано в единство със самото му оживяване. В миналото бяха изпробвани доста политически системи. През по-голямата част от времето Светът на червеите клони към анархия, тъй като законът би могъл да бъде приложен физически само посредством смъртта на този, който го упражнява. Но е необходима някаква социална организация, особено след като населението нарасна, а наличното пространство намаля. Сега не е като в древните времена, за които сме слушали, когато светът е бил девствен и неограничен, и навсякъде е имало място за тунели.
От време на време са се появявали омайващи червеи, които събирали около себе си фанатици, готови да пожертват живота си в името на реда и закона. Животът на последователите бил използван само отчасти, защото дисциплината дори и сред фанатиците се разваля, когато известна част от тях биват убити. Обикновено червеи-екзекутори се изпращат само за преследване на полудели или обладани червеи. Те са онези, чиито ирационални рисунки са заплаха за всички и чиито непредвидими движения спъват прогреса на червечеството. Пък и нестандартното им Поведение понякога може да стане заразно, както например по време на така наречените Години на Ретроградните спирали.
Все пак съществува една обща маса правила и данни за съществуване, макар и не особено точни. Нарича се Законът. Законът е базата на целия морал в поведението на червеите. Но никой не знае точно какво казва Законът, тъй като никога не е съществувал консенсус, който да позволи записването му като кодификация, одобрена от всички. Но вероятно е приятно тези въпроси да не бъдат напълно ясни, след като така или иначе не можеш да приложиш Закона.
Цялото червеево население вечно се движи напред по посока на часовниковата стрелка. Малкото червеи, които тръгнат в обратна посока, се считат за ретроградни. Околната среда на червеите може да бъде определена като сфера в по-голямата сфера на нашия свят. Някъде отгоре се намира неизвестната и фатална Повърхност, а някъде надолу е легендарната и непозната Сърцевина. Между тези граници се движи населението от червеи, разпръснато върху огромен фронт, като различните възрастови групи понякога пътуват заедно. Що се отнася до самата Сърцевина, за нея се знае малко, макар че доста неща се предполагат. Но за Сърцевината ще трябва да разкажа по-нататък.
Основната миграция на червеите е безпосочна, по часовниковата стрелка, винаги напредваща към нови територии. Но разбира се истински нови територии никога не са открити, тъй като всички червеи всъщност следват всички други червеи около света. Все се опитваме да направим едно и също: да напредваме по-бързо, да станем по-големи. Това е успехът, но той носи и опасности: колкото по-бърз/по-голям става един червей, толкова по-бързо/често той среща тунелни бариери и клопки, защото скоростта му го води по-бързо, отколкото може да се създаде нова материя, през която да пробива тунела си. Това ограничение кара червеите непрекъснато да се разпускат и свиват, да променят скоростта и посоката си, като при това правят от време на време спирали, за да получат известно спокойствие.