И все пак ти вярваш, че трябва да съществува една област, ако само би могло да се намери път до нея през лабиринтите на древните тунели, която представлява недокосната, девствена територия. При нашето особено положение, физическото проникване навътре би съответствало навсякъде другаде на търсенето на изход навън.
Ти разреши моя въпрос, Робърт! Но може би не точно по начина, който си очаквал. Пътят навън е насочен навътре, казваш ти и може би си прав, предвид начина, по който се развиваш ти и твоя свят. И на мен ми се иска да бих могъл да го направя. Да тръгна навътре, към незаселената вътрешна граница, към Ханаан, Обетованата земя.
И бих искал да стигна толкова близко, колкото мога, до това висше кристалинно съвършенство, до идеалната симетрия, състояща се само от точки и ъгли с равни повърхности, в космическия взрив на съзиданието от вътрешността, което продължава завинаги.
Но аз не тръгвам нататък. Аз тръгвам навън и нагоре, където ще мога да запиша Великата форма. Аз знам, че това е едно абсурдно начинание, пък и Джил твърди, че единственото, на което мога да се надявам, е да проникна на повърхността и да умра. Тя може да е права. Но аз вярвам, че през своя живот един червей е длъжен да извърши най-великото дело, което може да си представи.
Аз не твърдя, че съм червей-герой. Не очаквам да умра. Вярвам, че когато проникна на повърхността, нищо няма да свърши. Нищото само по себе си ще се окаже просто още една частична истина, поредната илюзия. Колкото до мен, аз ще бъда светлина. Само светлина.
С тези думи завърши предаването на мислите на Рон Червея.