Робърт, дали ти си някое странно същество, живеещо в съответствие с чудни и особени природни закони? Или такова съм аз? Или и двамата?
Ще чакам да се чуем скоро.
Здрасти. Пак съм аз.
Трябва да ти кажа, че неотдавна направих опит да поговоря за теб с един от моите червеи-приятели. Не очаквах да имам голям късмет (и колко съм бил прав!), но трябваше да опитам. Може би беше глупаво от моя страна, но трябва да ти кажа, че ние, червеите, се интересуваме много от тези неща, вероятно заради физически изолирания начин на живот, който водим.
От друга страна червеите, въпреки страстта си към науките и метафизиката, както и належащата им нужда от нови открития в тези области, са скептично настроени към всичко, което не са измислили лично или не са изпитали. С изключение на откачените глупаци, които са готови да повярват във всичко.
Не искам да изпадам в крайности и да се издигам в култ от една страна, да предизвикам присмех от друга, да бъда обявен за луд от трета или да решат, че съм обладан от някакъв зъл червеодух от четвърта. (Между другото колко крайници имаш ти, Робърт? Предполагам да са четири, по един за всяка от двигателните ти функции, излизащи от централната ти телесна маса. Правилно ли предположих? Червеите нямаме ръце, но концепцията за наличието на крайници е част от нашите древни научни традиции.)
Реших да направя един опит под формата на хипотеза. Така се случи, че преди няколко периода имах късмет да правя фигура в съседство с прохода на моя приятел Клаус. С него сме споделяли многобройни съседства на фигурите повечето преди, отколкото напоследък. Тогава двамата изпитвахме великолепен резонанс и даже веднъж паралелизирахме еднаква фигура (един додекаедрон, ако не ме лъже паметта) с цели седем свързани варианта. Накрая, честно казано, на мен ми писна и аз реших, че трябва да действам по-бързо и по-елегантно, и оставих Клаус, за да продължа кариерата си в изкуството. Клаус се захвана с паралелизиране на философски червееви фигури и си създаде доста добро име в тази област.
След като поговорихме малко по ротационни въпроси, аз му казах:
— Клаус, напоследък ме занимава една странна идея. Бих искал да ми кажеш мнението си.
— Да чуем — отговори той.
Когато казвам „говорихме“, не искам да кажа, разбира се, че сме се срещнали лице в лице. Това би означавало мигновена анихилация, както съм ти казал в предишния ни разговор. И би направило „разговора“ ни последен! Под „разговор“ аз разбирам комуникацията, която се извършва между червеите, когато те се намират в съседни коридори, с пространство не по-голямо от Сигма помежду им. Сигма е нашият символ за вариращия обхват на разстоянията и условията, в рамките на който е възможна комуникация. Тези комуникации се осъществяват чрез ударните движения, които червеят извършва с главата си, изчуквайки кода на езика и оставяйки непрекъснат запис от разговора по стените на коридора. Всеки разговор, който някой червей някога е провел, с който и да било друг червей, е записан по стените на тунелите някъде из Света на червеите, освен ако не се е случил някой естествен катаклизъм, като например срутване на тунели.
Така че за мен е напълно ясно, че ние, червеите, разбираме нещо напълно различно от вас, хората, когато казваме, че сме разговаряли с някой приятел. Реших, че трябва да изясним този въпрос помежду си. А сега се връщам към разговора ми с Клаус.
— Представи си, че съществуват материални разумни същества като нас, които живеят на други светове. Там Навън…
— Искаш да кажеш в други светове — каза Клаус.
— Не, точно там е работата. Мислех си какво може да попречи на съществуването на материални разумни същества като нас, да живеят на повърхността на някой свят, а не в нея.
— Позволи ми да предвидя незабавните трудности — заяви Клаус. — Тези хипотетични разумни същества, които живеят върху своя свят, биха имали по мои предположения, директен сетивен контакт с повърхността на този свят и по такъв начин биха могли да установят постоянни координати и така да узнаят формата на своя свят.
— Нека кажем, просто заради научния спор, че той е сферичен — казах аз.
— Действителната форма няма значение. Важното е, че на този твой хипотетичен свят, формата, каквато и да е тя, може да бъде известна, и поради това всички посоки и топологични форми също да бъдат познати.
— Това, струва ми се, следва от предположението — отговорих аз. — И освен това аз предполагам още едно условие…