При нас моралът изисква да не извършваме спираловидно-напредващо движение около тунела на друг червей. Това е нещо доста глупаво. Разбираш ли, ти го заобикаляш със спирали, разположени на критично разстояние, така че той се сблъсква непрекъснато с един тунел наоколо и пред себе си. В такъв случай той е заобиколен от непробиваема преграда, която го принуждава да следва определена посока. После червеят-агресор може да „затвори“ отпред тунела, като пресече на кръст единственото място, от където другия би могъл да се измъкне.
Така че основата на морала в Света на червея е: да спиралстваш или да не спиралстваш. Това е въпросът!
Теорията твърди, че Светът на червете не е цялостен материален свят, а един или няколко светове, свързани като гири с материални мостове.
Някои твърдят, че нашия свят не е единична непрекъсната материална форма, а по-скоро сбор от материални тела, свързани с цилиндрични мостове. За това има известни доказателства. Някои от нашите карти от мъртви области показват конфигурация с формата на гири. Например две форми, които, разбира се, не са задължително сферични, свързани с цилиндрична секция. Свързващата област се счита за забранена и емпиричните изследвания са рядко явление, тъй като грешката е равносилна на катастрофа.
И все пак, тези гироподобни форми карат един червей да се замисли, че явно означават нещо. Тази теория, освен това, е съвместима с теорията за непрекъснатото съзидание. Предполага се, че нашия свят е някакъв вид жива материя, която се разпростира в различни направления от своята (предполагаема) повърхност чрез мрежа от нишки, а после се разраства в нов материален обем в края им.
Ти ме питаш как червеите се различаваме един друг, дали имаме индивидуалност и как я показваме, как разговаряме и така нататък. Аз не съм учен, но ще ти го обясня колкото мога по-ясно.
Всеки червей се ражда с различна и уникална текстурна рисунка на кожата си. И, разбира се, неговата кожа е в непрекъснат контакт със стените на тунела му. Същите основни рисунки, повторения и така нататък, се повтарят непрекъснато, но в безкрайно разнообразни комбинации на по-високо или по-ниско естетическо равнище. Един червей може да разчете кожната рисунка на друг от различни разстояния, в зависимост от разнообразни фактори.
Кожната рисунка е основната текстура на индивидуалността. Тя се отпечатва по стените на тунела с напредването на червея и може да бъде разчетена от другите, докато с изтичане на времето не изчезне.
Това ни е вродено. Освен това ние имаме способността да правим съзнателни текстурни рисунки по кожата си и следователно да ги отпечатваме по стените на тунела си, с цел разговор с останалите, или (като използваме повече енергия) за да оставим запис, чиято трайност зависи от размера и скоростта на червея, който го прави.
Мисля да съм ти казал вече, че скоростта и посоката са едни от областите, в които ние прилагаме свободната си воля. С увеличаването на скоростта се повишава ръста ни, като се удължава и времето, и умението ни да разговаряме. Линейната скорост е фактор на растежа или увеличение на обема, както го наричаме ние.
Колкото по-бързо пробиваме тунел, толкова по-големи ставаме и толкова повече време имаме. А това си има и психологическа основа в смисъл на по-добър живот. Но по-високата скорост също така води и до по-голяма вероятност за попадане в капан или завършване. Ние разполагаме с различни математически начини да си помогнем в изчислението на коефициента скорост/опасност при различни обстоятелства. Честно казано, те са със съмнителна практическа стойност и доста трудни за разбиране, поради което стандартният червей просто се осланя на интуицията си.
Лично аз презирам науката. Но както и всички останали, съм принуден да навляза в мистериозната материя на физиката, метафизиката и математиката, за да мога да разрешавам ежедневните проблеми, с които ние сме заети непрекъснато. Дори сънищата и фантазиите ни включват интуитивно навлизане в области, където физическите закони и особените свойства могат да бъдат променени в наша полза. А понякога сънувам и кошмари за присвиване.
Понякога, в някой хубав ден, аз си измислям, че няма определена граница за скоростта, която би могъл да постигне един червей при идеални обстоятелства, тъй като скоростта предизвиква увеличението си, при това в логаритмична прогресия. Ограничаващите фактори са тунелите на умрели червеи, другите червеи и непознаваемата повърхност.