Измислиците за непрекъснато нарастваща скорост и размер са нещо обикновено сред нас. Една от най-старите ни легенди е за Първичния червей в Истинския свят. Този свят бил изцяло материален, разбира се. Едната версия на легендата е, че Първичният червей се опитал да постигне максимална скорост (която е позволена само на Червебога, ако Той съществува) и че Първичният червей пораснал толкова голям, станал толкова бърз и дълъг, че погълнал целия свят. И тогава светът и червеят завършили едновременно. Това бил краят на първата Ера на червеите. После Червебога създал света отново, но този път с два червея.
Друга версия на Легендата на съзиданието разказва, че Червебогът спасил света, като създал втори червей от другия пол, с който Първичният червей трябвало да споделя света, да се споиш и да роди/умре, като по този начин постави началото на днешната раса на червеите.
И двете версии на тази легенда са единодушни, че в началото нямало нищо, а после бил създаден материалния свят, след него Първичния червей, а после Майката червей. Други легенди разказват, че първия червей била Майката, която се сношила със себе си, за да роди нашата раса.
Във всички случаи. Втората ера започнала (както се говори) с два червея и животът тогава бил райски, защото те имали на разположение целия свят и живели дълго, и правели блестящи фигури, преди да се сношат/завършат и да поставят началото на процеса, от който произтича съвременното ни множество.
Каквото и да е било, в древните времена трябва да е било прекрасно, защото имало съвсем малко червеи и всеки се е радвал на възможността да живее дълго и да се изяви напълно.
Объркан съм от споменаването от твоя страна на думата „гравитация“. Такава сила не съществува в нашия свят или ако я има, ние не я познаваме и тя не играе важна роля в нашия живот. В нашия свят всички посоки изискват еднакъв разход на енергия. Не разбирам защо ти правиш разлика между „нагоре“ и „надолу“. Дали това отговаря на „навътре“ и „навън“? Има ли то нещо общо със симетрията? За нас това е безсмислено.
Ние сънуваме времето преди разделението. Един сън за невинността, за рая, когато червеите се увивали един около друг в истински контакт, когато нямало завършек, а само невинна сексуалност и безкрайно удовлетворение, когато всички червеи живеели в едно голямо кълбо, раждали, умирали, били абсорбирани отново в кълбото на живота като храна, за да се съединят със светлината на слънцето и да създадат нов живот. Такова е било състоянието на червеите преди Падението.
Много се заинтересувах от твоето описание на водата и то отговаря в известна степен на онова, което ние наричаме земя. При нас няма нищо, което да прилича на това, освен ако „водата“ не е средата, през която ние се движим. Но не ми изглежда вероятно, защото от онова, което ми каза, разбирам, че един тунел, направен във вода, непрекъснато би се запълвал отново, което при нас не е така. Може би някаква друга „течност“ или „полутечност“ има необходимите качества? Харесва ми мисълта, че промяната е в самите нас и ние я носим със себе си. Но аз мисля, че това е просто една хубава мисъл. Напълно съм сигурен, че сме червеи, а не риби.
Може да се полудее (или поне казват, че това се случва), когато нечий краткосрочен тунелен рисунък се доближи в достатъчна степен на подобие (критичната степен не е известна) с рисунъка на тунела на някой вече починал червей. Но за да направиш рисунък с достатъчна мощ на определено разстояние след смъртта си, трябва да си много голям/бърз червей. Говори се, че някои зли червеи притежават такава сила и се говори, че рисунките им само чакат някой да бъде хванат, правейки същия рисунък. Мистиците твърдят, че тогава се проявява магическата сила на Резонанса. Рисунъкът на живия червей чрез квантум/гешталтовата сила на прерисуването става подобен по всичките си показатели с този на мъртвия. Живият червей е принуден да продължи рисунъка на мъртвия. Това е нашата дефиниция на лудост, тъй като един червей е определен напълно от своя личен рисунък. Ако той прави рисунък, който не е негов — не по свое желание, нито в желана от него посока — той вече не е същият червей. Той става онзи, предишния. За такъв полудял червей се казва, че „кара по зададен рисунък“. Това води до бързото му унищожаване, тъй като той не е в състояние да се ръководи от интуицията си и не успява да избегне опасните места.