Не знам дали всичко това е вярно, но поне обяснява необяснимото поведение, което понякога обхваща някой червей.
Говори се, че помежду ни има червеи-магьосници, които съзнателно търсят Подобието с предишния рисунък на някой велик, починал червей-дух, някой велик магьосник. Вярва се, че ако това се направи съзнателно и със съответните предпазни мерки, червеят-дух няма да унищожи магьосника, а по-скоро ще го дари със силата да предвижда рисунъка на другите. Естествено, с цената на душата му. От друга страна действително ревностно вярващите в Бога, понякога наричани Бели магьосници, се опитват да постигнат Светото Резонантно Подобие с Великия Рисунък на Червебога, заради благословеното Безкрайно Скоростно Единство, както го наричаме помежду си. Но между Червебога и вярващите има доста доктринарни спорове, на които аз не обръщам голямо внимание, тъй като преди всичко съм творец и като представител на интелигенцията продължавам да се интересувам основно от света, който ме заобикаля.
Ние, артистичните натури (защото знам, че ти си родствена душа, Робърт), използваме предоставената ни даденост, без да изпитваме задължения към нея. Истинската ни привързаност е не към общоприети или необщоприети възгледи, а по-скоро към някакъв вид чиста изисканост, която за мен дефинира изкуството в най-висока степен. Но тези неща или се разбират интуитивно, или изобщо не могат да бъдат разбрани. Нали ме разбираш?
Онова, което съответства на вашето зрение, е нашата възможност да усещаме тунелите както като индивидуалност, така и като рисунък, а също и да чувстваме, и идентифицираме други червеи, и да усещаме известни неточности или несъответствия (технически наричани Аномалии) в плътността и формиращата структура на света, из който се движим. Тези аномалии понякога са с определена форма, размер и дебелина, и понякога са непроходими. Точно този факт ни води към възможната достоверност на иначе отречената теория, че ние живеем в кристалинен свят. Тази теория твърди, че Аномалиите, които срещаме от време на време, всъщност са зони, формирани от мрежи от повърхности в нашия кристалинен свят. Зоните могат да бъдат считани за точки, където пресичанията са успоредни и поради това непроходими. Аз не съм чак толкова запознат с всичко това, но го споменавам с надеждата, че ще представлява някакъв интерес за теб.
Първото възражение към теорията за кристалинния свят е, че ако той беше такъв, ние щяхме да сме в състояние да открием някакво закономерно подреждане на зони и повърхности и по този начин да можем да установим формата на света. Което, разбира се, ние не можем да направим.
Това възражение удовлетворява някои от привържениците на теорията за полукристалинен или квазикристалинен свят, които твърдят, че нашият свят притежава някои кристалинни свойства, но сам по себе си не е чист кристал и не е обвързан със законите на симетрията, които дефинират класическия растеж и предсказуемост на кристалите. Някои от тях твърдят, че светът ни живее и притежава определени кристалинни свойства.
Нямам намерение да се подигравам на червеите-кристалинографи. Но те предизвикват съмнения в метафизически аспект. Същевременно в естетически план те дават възможност на един червей-творец да изписва великолепни фигури в тунела си. Червеите, на ниво комикси, обикновено изписват прости кубове, като, разбира се, внимават да останат доста надалеч от критичните граници на завършването по местата, където линиите се пресичат. Дори често изоставят фигурата, преди да са я завършили, тъй като тя им омръзва или са решили да направят нещо друго.
И, естествено, много голяма част от червеите изобщо не се интересуват от кристалинните записи в изкуството и предпочитат да прекарат живота си в правене на стегнати спираловидни рисунки с различна степен на трудност, в зависимост от своята свенливост. Един истински спираловиден рисунък е по-безопасен и позволява на създателя си да консумира повече „безопасна“ (т.е. нетунелирана) земя. Но тези стегнати рисунки са загробващи и животоограничителни, тъй като високата им извитост намалява до минимум скоростта и заедно с това самоизявата. Затова тези, които ги правят, обикновено остават дребни и бавни, и водят досаден, но безопасен живот.
Обаче този вид работа не е за мен. Джил непрекъснато ми изтъква предимствата на спираловидния рисунък, но аз съм един червей-творец и мен непрекъснато ме привлича очарованието на художествения запис на тунела — най-висшата форма на съзиданието.
Всъщност напоследък си създадох доста голяма известност с композицията от три свързани тетрагонални пирамиди, всичките върхове на които бяха украсени великолепно с изключение на един, където описах тетрахедрон, за да постигна и комичен ефект. Заради това бях подложен на доста силна критика от страна на класиците, което ми достави удоволствие, защото съм се посветил на асиметрията. Е, това е доста силно казано. Аз естествено вярвам в симетрията, както е длъжен всеки един творен, но считам, че замръзналата перфектност на симетрията трябва умишлено да бъде нарушавана от тайнствеността и истината на асиметрията. Предполагам, че ти би ме нарекъл романтик. Но това е моето кредо и аз не се срамувам от него.