Ти може и да се присмиваш на моята концепция за планираните асиметрии, тъй като природата на света и намесата на други червеи така или иначе изопачават нашите произведения. Някой би се запитал даже дали последната ми тетрагонална бипирамида заслужава изобщо това име. Формата й бе далеч от съвършената. Трябваше да извърша известно прибързано маневриране в една запълнена на седемдесет процента област, за да успея да я завърша. Фигурата е доста изкривена, но това не може да бъде причина да се каже, че изглеждала като червелайно, както доста незаслужено я нарече един от критиците.
Е, така е в изкуството. Но поне предизвиках брожение и показах, че мога да надмина простата геометрия, която е модна в съвременното изкуство.
Обещах да ти разкажа нещо за работата си, и ето че го направих. Разбира се, разказът ми е доста опростен. В изписването на фигури са включени много повече неща, отколкото казвам. Но може би съм ти разказал достатъчно, та поне да добиеш някаква представа.
Какво правиш ти, Робърт?
Тази седмица аз работя по повтарящо се контактно дублиране на една псевдохексагонална форма, която ми се яви насън. Това е една приятно повтаряща се дейност с леко чувствен естетически характер, която ми предоставя доста дълги линии, по които да увеличавам скоростта си, така че да събера енергия, за да разговарям с теб. Следвайки движенията на контактното сдвояване, аз удовлетворявам привързаността си към формата, без всъщност да измислям нова фигура. Правя това някак с нежелание, защото съм изпълнен с големи творчески проекти. А Джил смята, че съм станал нещо повече от „малко луд“! Но аз се въздържам от започването на тези големи проекти отчасти заради Джил, отчасти от страх (защото съм намислил някои доста опасни форми!). Но най-вече се въздържам от тях, за да отдам вниманието/енергията си на тези разговори с теб, Робърт.
Твоето обяснение за това как живееш, бе малко неясно, но доколкото разбрах и ти като мен си автор на известни естетически произведения. Когато казваш, че ти „плащат“ за работата, според мен това означава, че получаваш по-голяма известност и по-добро обслужване в някаква форма, която можеш да използваш. Ако съм разбрал правилно, ти изработваш и продаваш някакви свои тунелни структури. Ние много си приличаме в известен смисъл. Но това нещо „продаване“ аз не го разбирам. Имам чувството, че твоите тунелни структури, които ти наричаш разкази, са преносими и могат да бъдат изолирани за някакво специфично снабдяване с тях, на твоите материални събратя. А те те възнаграждават по някакъв начин, който се надявам да изясниш за мен в някой по-нататъшен разговор.
Но намирам тази идея за твърде странна и не мога да си представя какво биха могли да ти дадат те освен слава. Каква връзка биха могли да имат другите същества с твоята издръжка? Изглежда съм предположил, че вие живеете като нас, червеите. Тоест, че се храните самостоятелно. Както съм ти обяснил, ние, червеите пробиваме тунели и по този начин създаваме художествени произведения, които могат да бъдат възнаградени със слава, той като нищо друго не може да проникне в изолацията, в която ние сме принудени да живеем. За мен е трудно да си представя как е възможно да получаваш издръжка от други, вместо да бъдеш анихилиран от тях. Моля обясни.
Радвам се, че те чух, Робърт, макар че голяма част от съобщението ти бе неясна или просто аз не съм разбрал част от него. Но мисля, че хванах по-важното. Казваш ми, че тъкмо сега срещаш трудности с насоката на тунела си. Че освен това се сблъскваш с доста полузаплашителни и опасни противоречия. И че освен това трябва да „печелиш за хляба“ (моля те да обясниш последното в следващия ни разговор!). И затова за теб е трудно да подбереш необходимите условия и да отделиш нужната енергия, за да се съсредоточиш в разговора с мен.
Напълно те разбирам. Чувствам желанието ти да продължим сътрудничеството си и разбирам, че не се опитваш да се отървеш от мен. Свържи се, когато можеш. Твоят приятел Рон Червеят те разбира. Аз също изпитвам известни трудности, така че съобщенията ми също понякога са объркани.