— Псионичният щит е защищавал Света на Мъглите от Империята в продължение на почти два века. Когато действат съвместно, есперите могат да предизвикат магическо заклинание над корабите и да изличат съзнанието на космическия им екипаж за по-кратко време, отколкото компютър би могъл да настрои оръдията си. А те не се нуждаят от почивка, за да се захранят отново. Рушителите действат много ефикасно, но един еспер е винаги далеч по-опасен, отколкото всяко измислено от човека оръжие.
Сузане дю Волф седна на мястото си и се озърна наоколо, за да види дали ще се вдигне гълчава на несъгласие.
— Може би си права — изрече Даркстрьом, — но в края на краищата есперите са само хора, а хората могат да направят и грешки. Разрушителното оръдие прави само онова, което огнестрелните компютри му заповядат, а технологията не се уморява или дразни и не допуска грешки под ничий натиск. Компютърът просто изпълнява своите задачи. Никой от нас не се съмнява, че псионичният щит е доказал качествата си на безценна защита; аз просто твърдя, че е дошло време да го подсилим, като го комбинираме с висока техническа система от първокласни оръжия. Ти никога не си наблюдавала какво може да направи едно разрушително оръдие на звезден кораб, съветник дю Волф. А аз съм бил свидетел на експлодиращите му заряди.
— Всички сме запознати с историята ти на капитан на звезден кораб — пропя със сладко гласче Сузане. — Но това е било отдавна. Оттогава Империята несъмнено е подобрила силовите си щитове. Ако се опитваме да сравняваме тяхната технология с нашата, само бихме си загубили времето… Те разполагат с източници на висока техника, докато нашите са почти на привършване. Единствената ни надежда е псионичният щит; Империята никога не би могла да се защити срещу есперите.
— Не твърдя, че псионичният щит трябва да бъде демонтиран — защити се Даркстрьом със завидно търпение. — Той ще си остане, но само като помощно средство в случай че техническата система се провали по някакъв начин. Това би освободило братята ти еспери от необходимостта да прекарват дълги часове дежурство край щита и би им позволило да се заемат с други задачи, при които уменията им биха били полезни. По всяко време има по двеста еспери, които са в транс и командват Центъра, дебнейки и най-малката възможност Империята да се втурне в атака. Между другото Пристанището на мъглите се руши, понеже не разполагаме с технология или еспери, които да го управляват добре.
— Добре — изръмжа Стийл. — Всякога може да използваме повече еспери. Псионичният щит винаги е имал една слабост: необходими са минимум двеста еспери, които да работят съвместно, за да създадат ефективен щит. За да отблъснем атака на цялата флота на Империята, ще са ни необходими поне пет пъти повече; Какво би станало, ако по някаква причина не можем да осигурим толкова?
— Само в Пристанището на мъглите има над две хиляди еспери — отсече остро дю Волф. — А други 1500 са пръснати по затънтените ферми.
— Има ги и сега — намеси се Даркстрьом. — Но само половината от тях са обучени да защитават щита. А и можем ли да бъдем сигурни, че ще са винаги толкова много? Не винаги се раждат истински еспери.
— Това е вярно — съгласи се Стийл. — За нас бе огромно щастие да открием останките на „Тъмен вятър“ и ще сме истински глупци, ако не се възползваме от това. А в случай че сте забравили, за контрабандистите става все по-трудно да преодоляват блокадата на Империята. Ние си служим с висока техника, но става все по-трудно, дяволски невъзможно да поддържаме технологията, с която разполагаме. След време най-добрите машини ще станат негодни, а ние няма да стигнем до никъде, ако се захванем да правим собствена технология. „Тъмен вятър“ ще ни снабди с достатъчно системи и резервни части, за да задържим нивото си още няколко години, но разрушителните оръдия са главните скъпоценности в нашата съкровищница. На първо място можем напълно да обезопасим Света на мъглите срещу атаките на Империята.
А сега, с цялото ми уважение към вас, скъпи съветници, искам да отстоя едно свое мнение. Твърде дълго съм държан настрана от командния център. Техниците ни чакат, готови да инсталират разрушителите. Настоявам за незабавен отговор.
— Съгласни сме, директоре — прозвуча хладно, но безпристрастно тихият глас на Бладхоук. — Не съзирам причина за повече дискусии. Тъй като разрушителите са предназначени да действат съвместно е есперския щит, вместо да го заменят, не виждам причина защо да не бъдат инсталирани. Бъдещето на псионичния щит може да бъде разисквано и по-късно. А сега, тъй като нямаме други задължения, които да приковават вниманието ни, предлагам да гласуваме. Аз гласувам с „да“.