Стийл се извърна към командния монитор. Образът на „Гибелен огън“ бе изтрит от екрана и на негово място се бе появило разтревоженото лице на дежурния еспер. Той бе почти двадесетгодишен, но лицето му бе дълбоко набраздено от резките линии на грижите и тревогите. „Започваме с тях, когато са прекалено млади — проряза го тази мисъл. — И изискваме твърде много от тях. Колко много сме съкратили от детството им, за да ги превърнем в еспери, от които се нуждаем.“ Той въздъхна и поклати изнурено глава.
— Да, момчето ми, какво има?
— Капитанът на „Гибелен огън“ ни разреши достъп до светлинните си компютри, директоре. Очевидно преди корабът му да попадне в хиперпространството, бордовите му камери са успели да зафиксират някои моменти от отлъчването на Таним. Мислех, че ще пожелаете да се запознаете с тези записи.
— Разбира се. Пуснете ги.
Стотици кораби на нашествениците бяха обградили Таним и бълваха адски разрушителни пламъци. Корабите на бегълците, които се опитваха да напуснат планетата, бяха взривявани в пространството, малко преди да напуснат атмосферата на обречената планета. Изпепеляващите лъчи на разрушителите бълваха ярка светлина като дракони срещу тъмнината на пространството и планетата се гърчеше в предсмъртните тръпки на насекомо, набучено на карфица. Океаните вряха, вулкани и земетресения разкъсваха утробата на попарената планета. Ледените полюси се топяха и въздухът се вихреше в безкраен водовъртеж от бури и урагани. Имперската флота нарастваше, все повече и повече кораби навлизаха в хиперпространството и в орбита около Таним, а лъчите на разрушителите пронизваха озонния слой, превръщайки планетата в бездиханна пустиня.
Колко милиона мъртви, колко милиона…
Екранът на монитора угасна и Стийл остана дълго в тишината, загледан безмълвно в нищото. Едно бе да знаеш, че цялото население на планетата е мъртво, съвсем друго бе да наблюдаваш как става това. Все пак той не си позволи да се афектира. Не смееше. Трябваше да остане верен на дълга си — защитата на Пристанището на мъглите. Той се пресегна и бавно набра кода от клавиатурата пред себе си. Командният монитор отново се освети.
— Дежурен еспер?
— Да, директоре.
— Разполагате ли с повече информация за странните неща, на които хората ви са се натъкнали на „Гибелен огън“?
— Нищо определено, сър. Сензорите ни доловиха концентрация от енергийни нива, което ни навежда на мисълта, че повечето от пътниците са били превърнати в криогенни единици, но ако е така нашите еспери все още долавят някакви необичайни признаци на живот. Нещо странно витае на борда на „Гибелен огън“, директоре. Нещо смразяващо, мощно и… чуждо.
— Чуждо? Имате предвид друга форма на живот?
— Не зная, директоре. Никой от нас не се е натъквал на подобно явление. Каквото и да превозва „Гибелен огън“, то сигурно е охранявано. Може да се намира навсякъде на борда на кораба.
— Мислиш ли, че този товар е опасен?
— Не бих казал, директоре. Но е доста смущаващ.
Стийл замислено прехапа устни и ги докосна с пръст.
— Свържи ме с капитана на „Гибелен огън“.
— Веднага, директоре.
Последва пауза и екранът побеля, после бавен, мрачен глас се разнесе от говорителя на монитора.
— Тук е Старлайт, капитан на „Гибелен огън“.
— Добре дошли в Пристанището на мъглите, капитане — любезно го поздрави Стийл.
— Оставете проклетите любезности; обшивката ми е пропукана на десетина места, корабните ми системи са се разпаднали, а корабният ми трюм е пълен с бежанци. Колко пъти досега можех да разтоваря и да получа ремонтен екипаж.
— Съжалявам, капитане. Докато „Гибелен огън“ не бъде инспектиран и изчистен напълно, на никого не ще бъде разрешено да напуска кораба ви по каквито и да било причини. Хората от охраната ми са въоръжени и имат инструкция да стрелят без предупреждение.
— Какво?
— Пристанището на мъглите вече е пострадало от чумата на Империята, капитане. Не искаме да рискуваме повече.
Последва дълга тишина.
— Как е екипажът ви, капитане — запита Стийл любезно. — В какво състояние се намира?
— В отчайващо лошо. Повечето са мъртви, още от излитането ни от Таним. Трябваше да потегля с кораба, докато все още имах възможност, не можех да чакам… Малцината, които останаха с мен, са изтощени. Трябва да вършат работата по на десетина човека. Нуждаят се от медицински преглед, директоре. Предполагам, че ще позволите поне лекар да стъпи на борда?