Тобиас Скинър таеше злоба от мига, когато Топаз и Ган бяха убили брат му. Тълпата ревеше, когато робовладелецът умря, и Топаз вдигна безмилостната глава, за да я размаха пред множеството.
Но Скинър нямаше толкова смелост и пари за такова отмъщение. Топаз бавно поклати, глава и накрая се отпусна в креслото. Бе се досетила вече за десетина стари врагове и изключи всички поред като възможност. Ако някой от тях бе дръзнал да се появи в Пристанището на мъглите, тя щеше да узнае. Все още поддържаше контакти с хората.
Топаз седна замислено в креслото. Мускулите я боляха от постоянното напрежение и невъзможността да се отпусне. Раненото бедро я гризеше с тъпа постоянна болка. Главата й, тежеше, ръцете й трепереха. Скръсти ръце в скута си и се загледа в огъня. Денят угасваше бавно и колкото и да бе изморена, все още не й се лягаше. Бе опитала, но още с влизането си в спалнята бе потръпнала от мисълта, че ще трябва да спи сама в празното легло. Изобщо не изпитваше потребност от сън. Сложи глава на облегалката на креслото и впери невиждащ поглед в тавана. Мислите й се рееха лениво, блуждаеха в различни посоки, без да може да ги успокои. Спомени, планове за отмъщение, теории за вина и убийство… всичко бе безсмислено. Спомените се врязваха в паметта й като множество наточени острия, ала тя не можеше да се освободи от тях. Където и да погледнеше, в душата и се пробуждаше нов спомен. Тя не можеше да се освободи от тях, дори и да искаше. Те бяха всичко, което й бе останало от Майкъл сега. Чувствата в нея бушуваха като огромни всепоглъщащи клади, но въпреки това лицето й си оставаше спокойно и овладяно. Дълго бе носила маската си и знаеше, че без нея ще рухне напълно. А сега нямаше нито миг за това. Тя щеше да скърби и да страда по-късно, след като проследеше убиеца на Майкъл. Не се доверяваше на стражите. Пристанището на мъглите бе пълно с убийци. Освен това стражите действаха само в името на закона и правосъдието, а Топаз жадуваше за възмездие.
Тя се пресегна към масата до стола си и пое предпазливо малко дървено ковчеже. Задържа го за миг, загледана в него, унесена в спомени, сетне натисна ключалката и повдигна капачето. В ковчежето имаше орнаментирана желязна гривна. Топаз я разгледа, претегли тежестта й на длан, след това я надяна на лявата си китка и я закопча здраво на определеното място. Това беше личен силов щит, който се срещаше рядко в Пристанището на мъглите, по-рядко дори от енергийните револвери. Бе я взела със себе си, когато бяха избягали с Ган от Обителта на мрачната луна и се бяха насочили право към Света на мъглите. Не я бе слагала в Пристанището на мъглите; с Ган и стражите до себе си не бе изпитвала никога такава потребност. Сега Ган бе мъртъв и тя трябваше да намери убиеца му сама. Гривната тежеше на китката й. Майкъл се бе трудил над нея през последните няколко месеца, опитвайки се да внедри някаква собствена своя идея в нея. Майкъл обичаше да бърника и да поправя разни неща.
Размърда се неспокойно на стола си, изпитваше потребност да отиде някъде, да направи нещо… Но все още не бе открила ключ за разгадаване на загадката и следи, които да я насочат. Разумът й все още бе твърде шокиран, за да функционира нормално, и тя съзнаваше това. Докато не отшумеше шокът, не бе в състояние да започне издирването. Тихо въздъхна. Междувременно й се искаше да се залови за нещо, да ангажира съзнанието си с нещо, за да престане да мисли. Знаеше, че трябва да прегледа нещата на Майкъл и да ги сортира, да реши какво да задържи и какво да изхвърли. Но все още не бе в състояние да го стори. Това бе крайна мярка, която твърде много напомняше на „сбогом“ завинаги.
Мониторният екран на отсрещната стена тихичко забръмча и тя подскочи от внезапния звук. Изчака, докато се увери, че отново се контролира, стана от стола и без да бърза се приближи до монитора. Прокара пръсти по клавиатурата, набра кода и в същия миг на екрана се появи познато лице: Джон Силвър, дежурният еспер в командния център на Пристанището на мъглите.
— Здравей, Джон.
— Здравей, Топаз. Научих за Майкъл. Съжалявам много.
— Благодаря ти.
— Дадени ли са някакви разпореждания на стражите?