— Кристалът още не ни е предаден — обясни Стърлинг. — Когато ни го предадат, ще го заключа в компютърната система. Веднъж да заработи компютърът, никой няма да смее да проверява за него; ще предположат, че вече е проверено.
— Ще ви връчим кристала по някое време тази вечер — обяви Блекджак. — А сега, у вас ли е картата?
— Носите ли парите — запита бившият гладиатор и неволно посегна с лявата ръка към пояса си.
Блекджак разтвори наметалото си, като внимаваше двамата мъже да не забележат разрушителя в калъфа на хълбока му. Близо до револвера на пояса му висеше кожена торбичка, която издрънка мелодично, щом Блекджак я претегли с ръка.
— Петдесет в злато, както се разбрахме. Къде е картата?
Стърлинг измъкна от вътрешността на ръкава си сгънато парче хартия. Връчи го на Блекджак, който на свой ред му предаде кожената кесия. Жестовете и на двамата бяха плавни и обмислени, като внимаваха да не извършат движение, което можеше да бъде изтълкувано зле. Щом приключи размяната, двамата отстъпиха крачка назад. Стърлинг отвори кесията, надникна вътре, сетне завърза връвчиците й и бързо кимна на Тейлър. Двамата стражи се поотпуснаха. Блекджак пъхна дебелия къс хартия във вътрешния си джоб, без да си направи труд да го разгледа.
Тейлър повдигна вежди.
— Няма ли да проверите плановете?
— Ако не са верни и сте ме измамили, ще убия и двама ви — процеди през зъби Блекджак. — Мислите ли, че трябва да ги проверя?
Устните на Стърлинг се разтеглиха бавно в усмивка и белезите по лицето му зашаваха като живи.
— Лесно я даваш със заплахите, войнико. Прекарал съм седем години по арените и бях непобедим. Какво те кара да мислиш, че можеш да се изправиш срещу мен?
Блекджак рязко замахна с протегнати пръсти и те потънаха дълбоко в стомашната кухина на бившия гладиатор, точно под гръдната кост. Стърлинг изхърка и бавно се свлече на колене с ужасно разкривено лице. Без да бърза Блекджак се обърна към Тейлър, който не бе помръднал и сантиметър.
— Отваря си устата твърде много — поясни Блекджак. — Дори нещо по-лошо, не е в добра форма. А аз съм.
Тейлър го изгледа твърдо, без да мигне със смущаващите си златисти очи.
— Аз също — заяви той тихо с грубия си, стържещ като ламарина глас. — Не бягайте от късмета си, войнико.
— Само ако се наложи — отвърна Блекджак. — А сега вземи приятелчето си и го махни оттук. Не мисля, че трябва да ни виждат заедно. Не бих искал някой да предположи, че съм свързан с хора като теб по свой избор.
Ненадейно Тейлър се усмихна.
— Ще ви запомня, войнико.
Той се наведе над Стърлинг и го вдигна с една ръка. Бившият гладиатор вероятно тежеше над сто килограма, ала за Тейлър това не представляваше особена трудност. Жилавото му тяло криеше невъобразима енергия. Киборг. Той нарами Стърлинг, кимна на Блекджак и се изгуби в мъглата. Блекджак свали ръката си от револвера. Никога не се бе сражавал с някой от легендарните мъже на Хейдън и бе сигурен, че не би и желал.
„Все пак — помисли си той, докато наблюдаваше как Тейлър се стопява в мъглата, — интересно би било някой ден да откриеш колко добър борец е един киборг.“
Ханът „Черния трън“ бе виждал и по-добри времена. По прозорците висяха мръсни сини копринени пердета, в огромната камина тихо гореше огън. Повечето от масите и сепаретата бяха заети, ала клиентите си поръчваха само от най-евтините вина, като оставяха бирата за накрая. Кънтеше от песни и смехове, ала във веселбата се усещаше пресиления, почти отчаян рев на хора, решени да се забавляват, докато все още можеха. Не за пръв път в кратката история на Пристанището на мъглите парите не достигаха. Барман с мъртвешкобледо лице сервираше бавно питиетата със съмнително качество на редовните посетители, наредени край дългия дървен бар. Отгоре светеха старинни газови лампи и придаваха на задимения въздух приятна златиста омара. По мръсните грапави стени личаха петна от старо вино и скорошна кръв. Понякога „Черния трън“ се превръщаше в доста оживено местенце. Дървените стърготини по пода не бяха метени от седмици, но никой не се оплакваше от това. „Черния трън“ помнеше и по-добри времена.