Сайдър седеше в личното см сепаре в дъното на хана и пиеше вино с Джейми Роял. Тя бе висока и обаятелна блондинка, с разголена твърда плът и боядисана платиненоруса коса, която никога не би признала тридесетте си години. Сайдър имаше славата на най-каменносърдечната търговка на крадени вещи в Пристанището на мъглите. Тя никога не спореше за цената и никога не даваше на кредит. Имаше само неколцина приятели, а враговете й бяха мъртви. Тя си играеше с кичур от дългата си сребриста коса и се усмихваше сладко на компаньона си. Джейми отпиваше от време на време от виното и поглеждаше към масивния никелиран часовник над бара. Той сложи чашата си на масата и хвърли укоризнен поглед към Сайдър.
— Каза ми, че ще бъде тук.
— Кат си има свои собствени пътища — отвърна спокойно Сайдър. — Защо ти е нужен кристал с памет, Джейми?
— Имам си купувач.
— Досетих се, сладурче, за това. Последния път, когато се отби тук, беше толкова отчаян, че даже ми изпроси заем.
Джейми потръпна при този спомен.
— Права си, така беше. Имах… някои дългове за уреждане.
— Ти винаги мяташ зарове само за зло, Джейми.
Той се засмя и огледа хана. Двама бяха започнали да се бият, а барманът събираше облозите.
— И така, как върви бизнесът ти, Сайдър?
— Все по-добре.
— Навсякъде купища пари?
— Нещо такова. Къде намери купувач за кристал с памет?
— Има ли значение?
— Любопитна съм да узная.
— Недей. — Джейми си наля вино, омърлуши се и рязко блъсна чашата си настрана. Сайдър не го кореше. Тя не си хабеше излишно нервите с Джейми Роял.
— Сигурна ли си, че можем да имаме доверие на този Кат? — попита той, като се озърна отново за часа.
— Той е най-добрият катерач на покриви, с когото съм работила — произнесе Сайдър меко. — Можеш да му имаш доверие, колкото и на мен.
Те си размениха сардонични усмивки.
— Дали не го е сполетяла някаква беда — промърмори Джейми.
— Ще се справи — отвърна уверено Сайдър. — Той винаги намира изход.
— Дори срещу една сирена?
Сайдър му хвърли остър поглед и светлосините й очи блеснаха хладни и чужди.
— Никой не ми е съобщавал за някаква сирена.
— И не биха се осмелили. Но аз направих малка проверка. — Джейми се усмихна мрачно. — Не се хвърлям слепешком в каквото и да било начинание. Оказа се, че тази особена къща е на изследователката Топаз. Надявам се, че си чувала за нея.
— Кой не е чувал за нея.
— Чудесно. Мислиш ли все пак, че той ще се появи тук тази вечер?
Сайдър се замисли за миг и след това очарователно се усмихна, тревогата бе изчезнала от лицето й.
— Ще се появи.
— Ами сирената?
— Не мисля, че това ще го обезпокои особено.
— Студена кучка си ти, не мислиш ли?
— Груби думи, скъпи Джейми, от един агент на Империята.
Джейми блъсна стола си настрани и скокна с нож в ръка, Сайдър запази самообладание. Навсякъде другаде барманът би застрелял Джейми в мига, в който извадеше оръжие, но тук, в личното й сепаре, нямаше кой да й се притече на помощ. Джейми Роял трябваше още доста да се потруди, за да я разтревожи. Тя поднесе небрежно чашата с вино към устните си и дори леко се изкиска.
— Хайде, Джейми. Не си единственият, който може да направи справка. Кой друг би се погрижил за всичките ти дългове за сметка на кристала с памет. Върни ножа обратно, ти си в Квартала на крадците, забравил ли си? Пет пари не давам кой за чия кауза работи, стига парите да са добри.
Тя отпи бавно от виното, изучавайки го внимателно иззад ръба на чашата си. Той рязко кимна и ножът изчезна обратно в ръкава му. Загърна се с овехтялото си наметало и се опита да прояви известно достойнство.
— Трябва да направим това, което е нужно — заяви той с равен глас. — Ще се върна за кристала след час. Не ми губи времето с дубликати.
Сайдър кимна и Джейми напусна заведението, без да каже „довиждане“. Сайдър допи виното от чашата си, като внимаваше да не погълне утайката. При незначителния брой кораби, които се приземяваха в Пристанището на мъглите, добро вино се намираше все по-рядко, както и всичко друго. Сайдър управляваше кръчмата „Черният трън“, откакто я бе спечелила на покер, ала ако нещата не се оправеха скоро, можеше да попадне в ръцете на кредиторите. Толкова малко неща имаше за крадене, че тя едва успяваше да си плати сметките. Ето защо Сайдър се занимаваше с Имперските агенти. Трудните времена създаваха и трудни хора.