„Ако нямах толкова много данъци…“
Джейми поклати глава с горчивина и закрачи по коридора. В съзнанието му се опитваха да нахлуят спомени за Мадълайн Скай, но той не им обърна внимание. Не се осмеляваше. Вината си бе нейна; трябваше да избира по-мъдро партньорите си.
Лиън Въртю се взираше замислено в монитора, докато Джейми не изчезна от погледа му зад ъгъла на коридора.
— Може ли да му имаме доверие? — запита тихо Блекджак. Въртю сви рамене.
— Достатъчно надежден е по своему, а и ти го наплаши твърде добре.
— А когато приключи работата за нас?
— Не можем да оставим никакви свидетели — усмихна се благо Въртю. — А в шахтата ми винаги се намира място за още едно тяло. Чакат ни толкова поръчки тия дни.
Блекджак го изгледа спокойно.
— С ужасни методи си служиш тук, в Пристанището на мъглите, докторе. А сега, ако ми разрешиш, „Гибелен огън“ скоро ще се приземи и трябва да подкупя първо няколко стражи.
— Няма защо да бързаш — възпря го Въртю. — „Гибелен огън“ ще бъде поставен под карантина, докато пристанищният директор Стийл не се върне от съвещанието. А то няма да трае малко. Между впрочем, имам и друга работа за теб. Искам да очистиш една персона.
— Кога и къде?
— Тази вечер край предградията, в Търговския квартал… За мишената говорихме по-рано.
— Дадено — усмихна се леко Блекджак. — Ще го имам предвид в най-скоро време.
Той се извърна на пети и напусна стаята, без да, дочака отговора на Въртю; вратата се открехна пред него и се затръшна зад гърба му. Въртю го наблюдаваше навъсен в екрана на монитора, докато крачеше безгрижно надолу по коридора. Лиън Въртю бе видял и извършил много неща, които биха поболели всеки нормален човек, ала все пак се боеше от загърнатия в черно като сянка наемник. Той сърдито се намръщи. Не обичаше да се бои от никого и това го разстройваше. А й разполагаше с много начини да се разправи с онези, които го разстройваха, всичките безотказни и с неприятен край. Усмихна се неохотно, щом спомените му го успокоиха, ала челото му си остана все тъй свъсено.
Въртю извърна очи към монитора, но Блекджак вече се бе изгубил от погледа му. Облиза пресъхналите си устни и почувства как част от напрежението му се стопява. Макар да работеха обикновено за едни и същи господари, той никога не се чувстваше сигурен в присъствието на наемния воин. Под учтивите фрази и стоическото спокойствие на Блекджак долавяше дълбоко презрение, презрение към всекиго и към всичко, което не бе силно.
Той се навъси замислено. Нямаше да изпитва постоянна нужда от наемника, а и в пречиствателните шахти имаше достатъчно място и за още едно тяло. Внезапно тихичко се засмя. Лиън Въртю насочи вниманието си към една от пречиствателните шахти и погали с ръка навлажнения й капак. Натисна контролният пулт, завихрените сини пари за миг се разредиха и му позволиха да зърне студеното бяло лице отдолу. Отворените й очи бяха заскрежени. Тя беше много хубава. Толкова хубава. А плътта й щеше да е толкова студена и примамлива, безпомощна пред неговия допир…
ТРЕТА ГЛАВА
РЕШЕНИЯ В СЪВЕТА
Залата на Съвета бе учудващо просторна, ала покритият с дърво таван бе нисък като на всяко друго жилище в Пристанището на мъглите. Развилнелият се пролетен вятър превръщаше живота във високите сгради без добро техническо укрепление в рисковано начинание. Газовите лампи и пламтящите факли заливаха помещението с комфортен златист отблясък, а една очукана стара печка мъркаше спокойно и бавно, но излъчваше сигурна топлина. По покритите с ламперия стени висяха избледнели портрети на бивши съветници и също така мрачни и замислени лица заседаваха на настоящия Съвет със строго изражение на бдителност. Почти цялото помещение бе заето от голяма кръгла маса. Около метър в диаметър, издялана от монолитна твърда дървесина, тя бе поръчана от първия Съвет на Пристанището на мъглите преди повече от деветдесет години. Пристанищният директор Джиджиън Стийл разсеяно галеше с подпухналите си пръсти полираното дърво по повърхността на масата и правеше отчаяни усилия да не се прозява пред непрестанно засипващите го аргументи.