IV
Науката не е нищо друго освен разум и здравомислие.
Както хвърчаха по пустите улици, Джилбърт забеляза, че пред него се движеха две, а отзад — три коли. Наблюдаваше техните черни обтекаеми форми през предното стъкло и в огледалото за задно виждане. Патриша Харди бе в една от тях, ала въпреки че напрегна очите си, не можа да я различи. Не че това имаше значение. Той бе разгледал пленилите го и подозрението му, че те не са улична банда, вече беше по-ясно очертано.
Госейн заприказва мъжа вдясно от себе си. Никакъв ответ. Обърна се към мъжа отляво. Преди да успее да го заговори, оня каза:
— Не сме упълномощени да бърборим с теб.
Упълномощени! Уличните бандити не се изразяваха така. Значително облекчен, Джилбърт потъна отново в седалката. Накрая направиха голям завой и се впуснаха из някакъв тунел. Сега се движеха бързо нагоре през слабо осветена подземна кухина. След около пет минути се провидя изходът. Автомобилите рязко изскочиха в кръгъл модернизиран двор, намалиха скоростта и спряха пред една сграда.
Мъжете започнаха да излизат от купетата. Госейн зърна младата жена, която слезе от най-предната кола, върна се назад и се взря в него.
— Само за сведение — подхвърли му, — аз съм Патриша Харди.
— Да — кимна той. — Зная от този следобед. Намери се кой да ме осведоми.
Очите й се проясниха.
— Проклет глупак — рече тя, — защо не изчезна?
— Защото трябваше да разбера. Трябваше да разбера за себе си.
В гласа му прозвуча странна интонация, нещо като чувството за пустота на човек, който е загубил своята самоличност.
— Жалък идиот — отрони по-тихо Патриша. — Точно днес, когато те събраха кураж за решителната крачка. Имат шпиони във всеки хотел. Всичко казано от детектора на лъжата за теб е било докладвано веднага и просто не искат да рискуват. — Тя се поколеба за момент, после продължи мрачно: — Твоята надежда е Торсън да остане незаинтересован. Баща ми го предума да те изследва, ала той те смята още за маловажен. — Кратка пауза. — Съжалявам.
Ето че жената се обърна и не погледна повече зад гърба си. Вървеше към някаква отдалечена врата, която се отвори, преди да я докосне. За миг се откри много ярко преддверие, сетне тази картина угасна. Изминаха някъде между пет и десет минути. Накрая едър мъж с орлов нос изникна спокойно от друга врата и посочи Госейн.
— Значи това е опасният човек! — произнесе той с ясно изразен сарказъм.
Обидата изглеждаше напразна. Пленникът започна да преценява физическите характеристики на господина и после важността на достигналата до него реплика. Очакваше да бъде помолен да излезе от автомобила. Сега се отпусна озадачен на седалката. Идеята, че го считат за опасен, беше съвсем нова и навярно без никаква структурна връзка с фактите. Джилбърт Госейн бе обучен не-А, чийто разум е бил повреден от тайнствена амнестична бъркотия. Той би могъл да докаже в игрите, че е достоен за Венера, но щеше да бъде просто един от хилядите съперници, постигнали подобен успех. Трябваше да демонстрира друга качествена разлика между себе си и останалите човешки създания.
— Аха, мълчиш — каза провлечено едрият мъж. — Не-А пауза, предполагам. Вече всеки момент твоето настоящо сложно положение ще бъде въведено под контрола на мозъчната ти кора и ще продължат да звучат семантично мъдри думи.
Джилбърт изучаваше с любопитство този господин. Изражението му беше по-малко свирепо, а поведението — не толкова животински страшно.
— Мога само да приема, че си човек, който не е успял в игрите и поради това им се подиграва. Беден идиот! — кимна съжалително Госейн.
— Ела — повика го със смях онзи. — Предстоят ти някои шокове. Впрочем моето име е Торсън, Джим Торсън. Заявявам ти без страх, че ще отида по-далеч от теб.
— Торсън! — повтори като ехо пленникът и млъкна. Без нито дума повече последва орловоносия през някакъв богато украсен вход в двореца на Машината, където живееха президентът и Патриша Харди.
Започна да обмисля необходимостта от решителен опит за бягство. Не, още не. Бе странно да чувства ситуацията така силно, да знае, че да научи за себе си е по-важно от всичко останало.
Вървяха по дълъг мраморен коридор, който свършваше при отворена врата. С усмивка, изкривила продълговатата му физиономия, Торсън задържа дъбовото крило за Госейн. После влезе вътре и затвори зад себе си, отпращайки крачещите отзад пазачи.