— Мисля, че трябва да ме изслушате за момент.
Той направи пауза не защото беше свършил, а понеже внезапно се почувства отчаян. „В името на здравия разсъдък, какво става тук? — запита се мислено той. — Това не може да се случва на едно почтено човешко създание върху мирната Земя през 2560 година от н.е.“
— Усещам се — подхвана Джилбърт и гласът му прозвуча дрезгаво в собствените му уши — като дете в лудница. Вие искате нещо от мен. Ако уважавате логиката, кажете ми го ясно и аз ще се постарая по най-добрия начин за вас. Естествено — продължи пленникът — ценя скромния си живот повече от всички факти, които бихте могли да пожелаете от моя милост. Със сигурност никой индивид в този не-А свят не е от значение за степента, с която неговите идеи, открития или личност ще се използват във вреда на човечеството. Отделни машини не влияят на равновесието срещу натрупаната научна маса, щом тя служи на решителни смели мъже при защитата на цивилизацията. Туй е било доказано. Не с уникална наука се печели война. — Сега погледна въпросително Майкъл Харди. — За нещо подобно ли става дума? За някакво изобретение от моите дни преди амнезията?
— Не. — Гласът беше на „X“. Инвалидът изглеждаше развеселен. Ето че добави: — Ох, наистина е интересно. Тук седи човек, който не осъзнава нито своята цел, нито своите предимства и все пак появата му в този период не може да бъде съвсем случайна. Невъзможността на хотелския детектор на лъжата да проникне в неговата същинска самоличност е безпрецедентно явление.
— Но той говори истината — възрази Патриша Харди, като спусна краката си на пода и остави ръката с цигарата да се люлее свободно. Видът и тонът й бяха твърде сериозни. — Нали детекторът каза, че съзнанието на Госейн не знае самоличността му?
Една пластмасова длан махна покровителствено към нея. Басовият глас беше толерантен:
— Мила моя млада лейди, нека не забравяме, че машините лесно се повреждат. Великолепният господин Кранг и аз — очите му блеснаха важно — доказахме това, за да удовлетворим доста хора, включително твоя баща. — Тук спря за малко. — Не мисля, че каквото и да е твърдение, излязло от Госейн или направено за него от обикновени апарати за тестване на мозъка, трябва да бъде прието от нас.
Президентът Харди кимна.
— „X“ е прав, Пат. Мъж, който погрешно вярва, че е женен за дъщеря ми, може да бъде просто още един психоневротик. Самата поява обаче на такъв човек точно в този момент следва да бъде проучена. А неспособността на хотелския детектор на лъжата да установи самоличността му е толкова необичайна, че, както виждаш — той простря ръка, — даже Торсън се заинтересува. Според мен агентите на Галактическия съюз ни го подхвърлят, за да го прегледаме. Е, ние възнамеряваме да свършим това. Какви са твоите планове, Джим?
— Искам да преодолея блокировката на неговата памет и да открия кой е — отвърна Торсън, свивайки рамена.
— Аз не смятам, че информацията, която получаваме, трябва да се знае от твърде много хора — забеляза „X“. — Госпожице Харди, напуснете стаята.
Младата жена стисна устни.
— Предпочитам да остана — тя предизвикателно тръсна глава. — В края на краищата поех рискове.
Никой не каза нищо. Получовекът й хвърли поглед, който се стори на Госейн непреклонен. Дамата се размърда неловко, после се обърна към баща си сякаш за подкрепа. Големият управник отбягна очите й, въртейки се неспокоен на своя стол.
Тя стана, свъси вежди и подчерта саркастично:
— Значи той също те смути. Ех, не вярвам, че ще уплаши и мене. Някой ден ще пусна в него куршумче, което никой хирург няма да успее да компенсира с пластмаса.
Патриша излезе и затвори с трясък вратата след себе си.
— Мисля, че не е нужно да губим никакво време — настоя президентът.
Не последваха възражения. Джилбърт видя пръстите на Торсън да посягат към превключвателя на машината върху масата. Пръстите мощно се завъртяха. Чу се щракване и бръмчене.
Отначало не се случи нищо. Той се напрегна, за да противостои на енергийните потоци. Но такива липсваха. Госейн безучастно наблюдаваше съоръжението. То жужеше и пулсираше. Подобно на тъй много апарати, имаше собствени специални електронни лампи. За пленника бе невъзможно да разбере дали те контролират скоростта на невидими двигатели, дали усилват някой смътен звук в тялото му, преобразуват енергия, определят времето за промени в незрим процес или пък участват във всяка от стотина други задачи.