Няколко от лампите надзъртаха весело през отворите на закръглен пластмасов кожух. Останалите, той знаеше, бяха твърде чувствителни, та да се излагат на нещо така яростно като обикновената температура и светлина на една стая. Те трябваше да бъдат скрити дълбоко в своите тесни гнезда — само някаква мъничка частица от техните лесно възбудими и гладки форми бе свързана с външната повърхност.
Наблюдението дразнеше очите на Джилбърт. Започна да мига и получените в резултат сълзи замъглиха погледа му. С усилие го отмести настрана от масата и машините й. Движението бе доста внезапно за неговите опънати нерви. В черепа му хлопна удар и пламна остро главоболие. Със сепване осъзна, че точно това му причиняваше машината.
Получи усещането, сякаш потъва към дъното на басейн с вода. Изглеждаше като че ли върху него се упражнява силен натиск от всички посоки, включително и отвътре. Мъжът чуваше, някак от голямо разстояние, спокойния глас на Торсън да обяснява на своята публика:
— Тази любопитна машинка произвежда една разновидност нервна енергия. Потокът се поглъща през дузината разклонения, които свързах с главата и рамената на Госейн, и протича равномерно по каналите, предварително установени в тялото му. Самата апаратура не създава нови конфигурации. Трябва да мислите за нея като за импулс, способен на мига да избяга и от най-малката бариера. Отдръпва се от препятствия, изменящи се приблизително с един процент от онова, което е нормално в работата й. Тя е най-ревностен привърженик на физическата школа по пътя на най-слабото съпротивление.
Трудно беше да се разсъждава върху фона на гласа. Госейн не можеше да оформи завършена мисъл. Той се напрегна срещу замъгляващата сянка на звуковете и срещу енергията, която протичаше в него. Нищо не долови освен смътно избликнали идеи и думите на Джим Торсън:
— Интересната от медицинска гледна точка характеристика на този изкуствен поток от нервна сила е… че е фотографируем. След малко, веднага щом лъчението проникне до най-отдалечените лесни пътища, аз ще получа няколко негатива и ще извадя известно количество снимки. Когато бъдат увеличени на части през проектор, те ще ни покажат в кои области на мозъка е съсредоточена неговата памет. Тъй като науката отдавна знае естеството на разума, складиран във всяка група клетки, тогава ние ще решим къде да умножим наляганията, които ще принудят исканата от нас специална памет да попадне на словесно равнище. Една по-нататъшна употреба на тая машина чрез използването на по-голяма мощност и комбинация със сложна лексикална формула ще извърши фактическата операция. — Той изключи апарата, измъкна от фотокамерата лъскав филм и кимна: — Наблюдавайте госта!
После изчезна през най-близката врата.
Наблюдението не се оказа необходимо. Джилбърт не можеше да стои стабилно на стола си. Мозъкът му се обръщаше бързо в странна илюзия за въртене. Трябваше да се „развърти“ като дете, което е кръжало доста бързо около оста си. Торсън се върна, преди да се бе възстановило напълно нормалното му зрение.
Влезе бавно и пренебрегвайки „X“ и Харди, отиде при Госейн. В ръката си държеше две снимки. Спря за момент право пред своя пленник и се взря в него.
— Какво откри? — попита президентът.
Оня му махна нетърпеливо да млъкне. Жестът бе стряскащо неучтив и което ги изненада особено, сякаш не осъзнаваше, че го е направил. Торсън остана там и изведнъж личността му не беше просто тази на още един индивид. Той я задържаше вътре. Под студената външност имаше чудноват изблик на нервна енергия, някакво изключително мощно човешко създание. Госейн забеляза, че поведението му не е на служител с почтително отношение към по-висшестоящ. То бе заповедно, уверено, окончателно и ясно. Когато се съгласяваше с другите, беше, защото така е пожелал. Ако пък не се съгласяваше, решаващо бе неговото мнение.
„X“ прекара инвалидната си количка до Джим Торсън и дръпна снимките от пръстите му. Подаде една на Харди. Двамата мъже изследваха фотографиите с отчетливи и различни емоции.
Сакатият почти слезе от количката. Движението разкри няколко неща за това комбинирано тяло. То показа ръста му. Беше по-висок, отколкото смяташе Госейн. Хм, най-малко пет фута и десет или единайсет инча10. Видя също как неговата пластмасова ръка бе прикрепена към пластмасовата клетка около средната част на торса и че лицето му може да изразява учудване.