Минути по-късно, когато запали лампите в своята всекидневна, Госейн още се чудеше какъв би могъл да бъде сюрпризът. Облече пижамата си и се отправи към тъмната ниша, където бяха леглата. Някакво движение върху една от намиращите се в сянка възглавници го спря. В него се взираха чифт сънени очи. Дори сред полумрака той позна моментално лицето. Младата жена седна с ленива грациозност и се прозя.
— Ти и аз непрекъснато се срещаме, нали? — запита Патриша Харди.
XXXI
Госейн рязко се отпусна върху другото легло. Облекчението му бе огромно, но когато възбудата премина, той си спомни думите на Прескот.
— Предполагам, че ако се опитам да избягам, ти ще бъдеш убита — каза бавно.
— Нещо подобно — съгласи се тя с още по-сериозен вид и добави: — Идеята беше на господин Кранг.
Мъжът легна и се вгледа мълчаливо в тавана. Пак тоя Елдред. Съмненията му относно него започнаха постепенно да изчезват. Питаше се дали Джим бе поискал да унищожи Патриша и дали това беше компромисното предложение на Кранг да се запази нейният живот, без самият той да излиза наяве. Почти си представяше човека, насочващ вниманието на Торсън към факта, че Джилбърт Госейн някога е вярвал в женитбата си с Пат и че някои от емоциите може да са останали. Ето още една връзка за задържането му към тази сделка. Да речем, че така са разсъждавали.
„Великолепният Елдред Кранг — въздъхна. — Единственият високопоставен в цялата афера, който досега не е направил грешка.“ Той погледна дамата с ъгълчето на окото. Тя се прозяваше и протягаше като почиващо си котенце. Изведнъж обърна глава и улови неговия взор.
— Имаш ли някакви въпроси? — кимна му.
Госейн потъна в догадки. Би могъл, разбира се, да се поинтересува за Кранг. Изобщо нямаше представа какво е признала на Джим. Не биваше да говори по теми, за които Торсън не знаеше нищо.
— Мисля, че ясно схващам положението. Ние на Земята и Венера бяхме свидетели как доста лакома междузвездна империя се опитва да завладее нова планетна система въпреки неодобрението на един чисто Аристотелов Съюз. Всичко това е наивно и ужасно — изключителен пример колко невротична може да стане дадена цивилизация, когато не успява да интегрира хуманната част от човешкото съзнание с животинската. Техните хилядолетия на допълнително научно развитие са загубени напразно в усилието да постигнат големина и сила, а всъщност им трябва просто да преминат към сътрудничество. Да, аз имам твърде вярна обща представа. Е, статусът на определени индивиди все още ме учудва. Тук включвам и тебе.
— Аз съм твоя съпруга — каза жената. Госейн се ядоса, че тя умееше да се шегува в такова време.
— Не мислиш ли — укори я, — че не е мъдро да се правят жизненоважни признания? Току-виж подслушвачи… хм, ти знаеш.
Дамата се засмя, после обясни тихо:
— Приятелю мой, Торсън е воден за носа от най-остроумния човек, който някога съм срещала. Господин Елдред Кранг. Уверявам те, че той се е погрижил ние да разговаряме свободно.
Джилбърт пропусна репликата покрай ушите си. Нямаше никакво съмнение относно възхищението й от своя любовник.
— Не е ясно докога Елдред ще бъде в състояние да ни защитава — добави гостенката, наклонила глава. — Торсън ще ни убие, щом това хармонира с неговата цел, така неочаквано и грубо, както унищожи моя баща и „X“. Ако личността зад тебе ни провали, тогава все едно сме мъртви още сега.
Нейното убеждение разтревожи Госейн поради доста странна причина. Тя съвсем явно не вярваше в нищо, което той би могъл да направи. Възможно ли беше всички те да зависят от някакъв индивид, винаги оставащ в сянка? Нямаше ли Кранг свястно решение за деня, когато допълнителният мозък ще бъде най-сетне обучен? Разбира се, зададе въпроса.
— О, Елдред изобщо не разполага с план — отвърна Патриша. — В такъв смисъл ти продължаваш състезанието сам.
Госейн угаси лампата.
— Скъпа Пат — промълви мъжът в тъмнината, — смяташ ли, че допуснах грешка, като се съгласих с предложението на Джим Торсън?
— Непредсказуемо е.
— Ние ще намерим тази тайнствена личност. Сигурен съм.
— И Елдред мисли тъй — отрони тя след кратко колебание.
Отново същият Елдред. Проклет да бъде.
— Защо Кранг не предупреди баща ти?
— Той не знаеше какво точно е било запланувано.
— Искаш да кажеш, че Джим го подозира ли?
— Не. Но „X“ беше близък с моя приятел. Торсън очевидно смяташе, че Кранг ще попречи на неговото елиминиране, и затуй задейства убийството чрез Прескот.