Няколко минути по-късно видя как тримата пазачи преместват с лекота вибратора в асансьора, а после Прескот му прави знак с ръка да влезе. Мъжете се натъпкаха вътре зад него. Джон протегна пръст към таблото за управление, когато Госейн с едно-единствено конвулсивно движете го сграбчи и размаза главата му о металната стена на кабината. Щом изтръгна бластера от превързания за бедрото на човека кобур, той пусна тялото, пресегна се към най-близката електронна лампа и я натисна.
Имаше някаква неясна реакция, която приключи. През това време бластерът бълваше своя бял огън и четиримата умиращи мъже се гърчеха върху пода.
Ужасното отчаяно първо действие бе напълно успешно.
XXXIII
Джилбърт дръпна циповете и свали своите дрехи. Подозираше, че в тъканта им са вградени фини уреди и че там се крие поне едничко устройство, чрез което да бъде замаян от дистанционното управление. Съблечен, той започна да се чувства по-добре, но това не стана преди набързо да надене костюма и да си сложи обувките на Прескот. Едва тогава реши, че е готов за нови ходове.
Отвори асансьора и хвърли поглед към непознатия коридор пред себе си. Почуди се за миг къде ли го е отвело натискането на случайно избрания елемент върху таблото. Разбира се, изобщо нямаше значение. С първото спиране само се освободи от вибратора.
Без церемонии Госейн го избута навън и след него безмилостно метна накуп четирите тела. На двайсетина фута забеляза врата, ала не бе време за изследвания. Към това равнище не трябваше да се връща, понеже тук металната топка-преследвач би могла да заличи всичките му надежди. Побърза да изключи нейните пулсации, тъй като му пречеха. Обратно в кабината той задейства друга лъскава лампа. Тя го придвижи до следващия неизвестен участък, пуст подобно на предишния. Госейн „запамети“ структурата на пода близо до асансьорната шахта и й даде пореден номер едно. После изтича с максимална скорост стотина ярда и спря за момент, щом стигна до завой. Точно зад ъгъла човекът „запомни“ малка част и от по-далечния под. Прикачи й кодова буква А.
Стоейки там, помисли: „Едно!“
Мигновено се върна пак при шахтата. Слава Богу!
Чувството за триумф, подскочило в него, не можеше да се сравни с нищо, което някога е преживявал. Джилбърт се стрелна назад, за да натисне трета лампа. Опознавателните знаци тук бяха съответно „2“ и „Б“… Когато излизаше в четвъртия коридор, от съседния подемник също се появи някакъв мъж. Госейн откри безпощаден огън със своя арсенал от оръжия. Сетне запокити тлеещото потръпващо създание обратно в асансьора, от който се беше пръкнало преди секунди.
Това бе единственият инцидент от неговия бърз прогрес. И макар да не спря нито веднъж, за да погледне зад някоя врата, Джилбърт прецени, че докато накрая стигна до поставената си цел, е изтекъл половин час — девет цифрови кода на структури и до буква „И“ от алтернативните. Така всяка електронна фасунга по пътя бе „запаметена“ чрез система математически символи.
И ето че се озова в коридора, водещ към апартамента им с Патриша. Тук също не личаха никакви признаци, че отскубването му е открито. Госейн се подвоуми малко пред входа и направи нов кратък преглед на положението. То не бе съвсем перфектно, но той разполагаше с осемнайсет места, до които можеше да отстъпи, и с четирийсет и два източника, откъдето неговият допълнителен мозък да черпи енергия. Забеляза, че ръцете му слабо треперят, и усети да се поти. Реши, че е следствие на естественото напрежение. Беше възбуден. До трийсетина минути Госейн трябваше да бъде хвърлен в най-голямата военна кампания, опитвана някога от един човек, поне доколкото му бе известно. До час щеше да победи или да бъде мъртъв завинаги.
Завършил своето мислено резюме, мъжът натисна дръжката на вратата. Патриша Харди скочи от стола и се втурна през килима към него.
— За Бога, къде ходиш? — попита задъхана тя. Настъпи къса пауза. — Е, няма значение. Елдред беше тук.
Нищо в гласа й не издаде, че разбира какво се е случило. Все пак нейното съобщение порази Джилбърт. Имаше леко подозрение относно онова, което дамата се готвеше да каже.
— Кранг! — той изрече името, като че ли е стиснал бомба, която разглежда.
— Елдред донесе последните инструкции.
— Господи! — възкликна Госейн.
Почувства се слаб. Беше чакал твърде дълго за някаква дума. Умишлено се бе забавил до сетния възможен час, преди да действа. И сега — това. Жената, изглежда, не усещаше неговата реакция.
— Той нареди — тонът й слезе до шепот — да се престориш, че си изтеглен към сградата на Института по семантика и там си сътрудничиш с… с… — гласът на Пат се колебаеше, сякаш тя всеки момент ще припадне.