И наистина никой не се спаси. Доскоро множество народ и машини се трупаше на площада. Разкъсани почернели фигури и метални отпадъци бяха всичко, което остана. Госейн вдигна поглед от един вход. Робопланите кръжаха на височина хиляда фута. Без заповед от вожда те щяха да се колебаят дали да атакуват. Може би Кранг вече бе поел командването им.
Не можеше да чака, за да се увери. Върна се обратно, хукнал по първия изпречил му се тлеещ коридор. Когато влезе в лабораторията, се стъписа. Телата на Торсъновите стражи се бяха прострели в разни посоки. Отпуснат насред кресло до някакво бюро, седеше стар брадат мъж. Той примига с горящи очи, събра сили да се усмихне и промълви:
— Е, ние успяхме.
Гласът му беше дълбок и звучен. Джилбърт Госейн се взря в него, спомняйки си къде е чувал тоя басов тембър преди. Шокът от разпознаването ограничи собствената му реакция до една-единствена дума.
— „X“! — каза високо той.
XXXV
Старецът се закашля. Звукът не бе приятен, защото мъжът се гърчеше в агония. Движението отхвърли гънка обгоряла дреха и показа покрита с мехури плът отдолу. В дясната му страна, високо горе и голяма колкото юмрук, тъмнееше някаква вдлъбнатина. Гъсти струи кръв се стичаха от нея.
— Всичко е наред — изфъфли той. — Научих се достатъчно добре да потискам болките, освен когато ме нападне кашлицата. Автохипноза, ти разбираш.
Раненият вдървено се изпъна.
— „X“ — подзе след кратко мълчание. — Е, да, предполагам, че си прав, ако искаш да представиш нещата под такъв ъгъл. Вкарах сакатия като мой личен шпионин в най-висшите кръгове, но без самият той да знае. Това е хубавото на системата за безсмъртие, която усъвършенствах. Всичките мисли на активното тяло се получават по телепатичен път от други пасивни тела на същата, хм, култура. Естествено аз трябваше да изчезна от сцената, щом се появи ти. Нали схващаш: не би могло да има едновременно двама лавоасьоровци. — Старият човек вяло се облегна назад, сетне въздъхна. — В случая с „X“ търсех някого, чиито впечатления да се връщат към мен, докато съм в съзнание, тъй че аз го повредих и ускорих живота му. Беше наистина жестоко, но пък го преобразих в „по-големия“, а себе си — в „по-малкия“. По този начин ползвах неговия ум. Иначе бе напълно независим. Инвалидът действително беше измамникът, който повярва, че е.
Главата му се отпусна, клепачите се затвориха и Госейн сметна, че брадатият старец е изпаднал в кома. Отчая се, понеже не можеше да реагира никак. Да, играчът си отиваше и Джилбърт продължаваше да не знае нищо за тайните. „Трябва да измъкна насила информация от него“ — реши той. После се наведе и го разтърси.
— Събуди се! — извика Госейн.
Тялото се размърда. Уморените очи се отвориха и го погледнаха замислено.
— Опитвах се — каза басовият глас — да задействам една енергийна чашка, за да унищожа болния си организъм. Не успях да го направя… Ти разбираш, че винаги съм възнамерявал да умра в момента, в който е издъхнал Торсън… Очаквах да бъда убит мигновено, щом отпуших моите защитни… Войниците свършиха лоша работа — той вдигна рамена. — Ех, логично е. Тялото отслабва първо, по-нататък идва ред на мозъчната кора и след нея… — Чертите му се проясниха. — Ще ми донесеш ли някое оръжие от онези пазачи? Чувствам, че вече ми е трудно да надвивам болката.
Джилбърт осигури един бластер, но умът му преценяваше трескаво: „Нима ще принудя тоя безнадеждно ранен човек да остане жив и да страда, докато му задавам въпроси?“ Конфликтът го разстрои физически, но накрая бе разбрал кой е Лавоасьор. Госейн поклати отрицателно глава, щом другият протегна длан. Старецът го изучаваше с остър поглед.
— Искаш информация, а? — промърмори той и се засмя със странен весел смях. — Добре, какво по-точно?
— Моите тела. Как…
— Тайната на безсмъртието — прекъсна го Лавоасьор — включва изолирането на даден индивид от двойните възможности, наследени от неговите родители. Подобно на близнаци или на братя, които изглеждат еднакво. Теоретично еднаквостта би могла да бъде постигната при нормално раждане. На практика обаче подходяща околна среда се създава едва при лабораторни условия. Организмите се държат в безсъзнание чрез автоматични приспивателни лекарства в електронен инкубатор. Там — без каквито и да било собствени разсъждения, — масажирани от машини и хранени с течности, телата се изменят леко от оригинала. Мозъците им пък се оформят само в съответствие с тяхното гъвкаво его, което е извън света. За процеса е необходим деформатор, а устройство от типа на детектор на лъжата се поставя, за да отстрани определени ненужни мисли — в твоя случай бяха блокирани почти всички, тъй че ти да не знаеш прекадено много. Но поради тази умствена щафета на еднаквости, докато смъртта поразява тяло след тяло, същата личност продължава да живее. — Лъвската глава клюмна. — Това е, Госейн. Това е всичко. Директно или по заобиколен път Кранг ти е обяснил по-голямата част от причините. Ние трябваше да отклоним галактичното нападение.