Каквито и забележки да ми хрумват спрямо романа, аз се възхищавам от дълбокото въображение на Ван Вогт, поддавам се на неговата магия, прощавам му грапавините. А и може ли да разлепим навсякъде етикети, щом става въпрос за този прозаик? Той го е казал недвусмислено, макар по адрес на героя си: „Госейн осъзна, че преживява самия живот, в който никога нищо не е обяснено докрай.“ Какво друго да допълня? Надявам се, че „Аргус“ скоро ще пусне продължението „Играчите на не-А“.
Александър Карапанчев