Каролайн Чери
Светът на Пел
ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВА ПЪРВА
От Земята към звездите: 2005–2352 г.
Покоряването на звездите, както и всички други човешки авантюри бе очевидно лишено от практически смисъл, толкова прибързана и прекомерна амбиция, колкото първото рисково впускане на човека из необятните океани на самата Земя, във въздуха или в космоса. Станцията Сол работеше на печалба вече от няколко години, а в космоса се появиха първите рудодобивни предприятия, производствени комплекси, енергийни инсталации, които започваха да се изплащат. Земята ги прие като нещо нормално също тъй бързо, както всичките си други удобства. Експедиции от станцията изследваха Слънчевата система — програма, която обществеността не разбираше, но която не срещна особено силни възражения, защото не нарушаваше благоденствието на Земята.
Затова първата сонда отлетя без много шум, съвсем прозаично към двете най-близки звезди, без екипаж, за да събере данни и да се върне — доста сложна задача сама по себе си. Изстрелването от станцията привлече известен интерес, но да се чака резултатът с години бе доста отегчително и сондата излезе извън обсега на внимание на медиите толкова скоро, още щом излезе от Слънчевата система. Много по-голям интерес предизвика завръщането на космическия апарат — носталгия у тези, които помнеха старта му преди повече от десетилетие, любопитство у младите, незапознати с началото на историята и със смисъла на цялото начинание. Полетът бе научен успех, защото донесе достатъчно данни, в които изследователите да се ровят с години — но нямаше бърз, ясен начин да се обясни на непосветените огромното значение на наблюденията. В очите на обикновения човек програмата бе провал; обществеността, която се опитваше да я разбере от своята гледна точка, търсеше материална полза, съкровища, богатства, сензационни открития.
Най-важното откритие на сондата бе звезда, предлагаща благоприятни условия за развитие на живот; пояс от отломки, астероиди, неправилни късове с размери по-малки от тези на планета, които навеждаха на интересни хипотези за образуването на системата. Имаше и планета със собствена система от подобни скални отломъци и луни — пуста, изгорена, отблъскваща. Планетата не бе Едем, не бе втора Земя, а пътят до нея бе твърде дълъг. Журналистите подхванаха темата, без да вникват в нея, колкото да занимават с нещо читателите, после бързо загубиха интерес. Единственото, което постигнаха, бе да повдигнат въпроси за разходите, да направят бегли и измъчени сравнения с Колумб, преди спешно да се пренасочат към една политическа криза в Средиземноморието — много по-разбираема и доста по-кървава.
Научната общност на станцията Сол въздъхна с облекчение и със същата мълчалива предпазливост инвестира част от бюджета си в скромна експедиция — екипажът трябваше да полети в пътуващ миниатюрен модел на самата станция Сол и да остане известно време в орбита около новооткритата звезда, за да направи наблюдения.
И все тъй безшумно да продължи да имитира станцията Сол, като изпробва при по-различни условия производствени технологии, на чиято основа бе построен вторият голям спътник на Земята. Корпорацията Сол предостави щедра субсидия, защото изпитваше известно любопитство и разбиране към станциите и печалбите, които можеха да се извлекат от тяхното изграждане.
Това бе началото.
Същите принципи, които бяха позволили създаването на станцията Сол, направиха жизнеспособна и първата звездна станция. Тя се нуждаеше от съвсем малки доставки на биоматериали от Земята — най-вече луксозни стоки, които да осигурят по-приятен живот на нарастващия брой техници и учени, настанили се там със семействата си. Станцията сама добиваше необходимата й руда, а когато собствените й нужди намаляха, започна да изпраща на земята излишъка от суровини — така бе създадена първата брънка от веригата. Нямаше нужда, нямаше абсолютно никаква нужда — както показа тази първа колония — от звезда, край която да има благоприятна за хората планета, не бе необходимо дори звездата да е от тип, подобен на Слънцето: достатъчни бяха слънчевият й вятър и обичайно разпилените в околозвездното пространство ледени късове и скални отломки, богати на метали. След като вече бе построена една станция, възможно беше да се изпрати основен модул към която и да е друга звезда. Научни лаборатории, производствени комплекси: бази, от които можеше да се достигне поредната многообещаваща звезда, и още една, и още една, и още една. Настъпването към звездните простори се развиваше по тесен вектор — като малко ветрило, което се разпростираше в далечния си край.