Ах, въздъхнаха земните хора. Вселената, чийто център бяха човекът и Земята, и в която те винаги бяха вярвали, бе разклатена, но бързо възвърна равновесието си. Изолационистите, които се противопоставяха на Компанията, увеличиха своето влияние и броя на привържениците си благодарение на уплахата — и на внезапно и забележимо спадане на търговията.
В Компанията цареше хаос. Нужно бе много време, за да се изпратят нареждания, и Пел се разрастваше извън нейния контрол. Край по-далечни звезди се появиха без разрешението на Земната компания нови станции, наречени Маринър и Викинг, а те дадоха живот на Ръсел и Есперанс. Когато по етапен ред до Пел стигнаха нарежданията на Компанията, отдавна обезлюдените по-близки станции да предприемат едно или друго действие за стабилизиране на търговията, тези заповеди вече бяха напълно безсмислени.
На практика бе разработена нова схема на търговия. Пел разполагаше с необходимите биоматериали. Освен това се намираше близо до повечето звездни станции и местните фирми, които преди бяха гледали на Земята като на любима Майка, сега видяха нови възможности и се възползваха от тях. Създадоха се още станции. Големият кръг бе прекъснат. Някои кораби на Земната компания отлетяха да търгуват с Новия Задпредел и нямаше начин да бъдат спрени. Търговията продължи, но не и в по-раншните си мащаби. Стойността на земните стоки падна и в резултат Земята трябваше да плаща все повече и повече, за да поддържа старото изобилие на вноса от колониите.
Дойде и втори удар. В Задпредела имаше и друга планета, открита от предприемчив търговец — Цитиана. Изградени бяха още станции — Фаргон, Парадайз и Уайът, и Големия кръг се разпростря още по-нататък.
Земната компания взе ново решение: програма за възвръщане на инвестициите — данък под формата на стоки, който да покрие последните загуби. Тя убеди станциите в значението на Човешката общност, Моралния дълг и теглото на благодарността.
Някои станции и търгари плащаха данъка. Други отказаха, особено тези отвъд Пел, както и Цитиана. Те твърдяха, че щом Компанията не бе участвала в създаването им, не може да има и претенции към тях. Въведена бе система от документи и визи и се извършваха проверки, които предизвикаха гневно възмущение у търговците, смятащи корабите си за своя неприкосновена собственост.
Освен това бяха изтеглени сондите — безмълвно заявление, че Компанията официално слага спирачка на по-нататъшното разрастване на Задпредела. А пъргавите изследователски кораби от край време бяха въоръжени, понеже се впускаха в рисковани пътешествия в неизвестното; но сега те се използваха за нова задача — да навестяват станциите и да ги вкарват в правия път. Това бе най-тъжното от всичко — екипажите на сондите, които бяха героите на Задпредела, се превърнаха в полицейски сили на Компанията.
В отговор търгарите също се въоръжиха, но товарните кораби не бяха строени за битки и не бяха достатъчно маневрени. Все пак се стигна до схватки между трансформираните сонди и бунтовните търгари, въпреки че повечето от последните приеха да плащат данъка. Бунтовниците се изтеглиха в най-отдалечените колонии, където трудно можеше да им се наложи каквото и да е било.
Конфликтът се превърна във война, без някой да я нарича така — въоръжените изследователски кораби на Компанията срещу бунтовните търгари, обслужващи по-далечните звезди, което бе възможно благодарение на Цитиана, така че дори Пел не им бе жизнено необходима.
Така бе теглена чертата. Големият кръг бе възстановен с изключение на звездите отвъд Фаргон, но той вече не носеше предишните печалби. Търговията продължаваше и през границата по странни начини, защото за търгарите, които си плащаха данъка, не представляваше проблем да пътуват навсякъде, докато за бунтовните не бе така, но печатите можеха да се фалшифицират и това често се правеше. Войната се водеше мудно, с по няколко изстрела, само когато някой бунтовник попаднеше на прицел. Корабите на Компанията не успяха да възстановят най-близките до Пел станции по посока на Земята; те не можеха да се поддържат повече. Обитателите им се бяха преселили на Пел, Ръсел, Маринър, Викинг, Фаргон и по-нататък.
В Задпредела се строяха както станции, така и кораби. След като техниката бе налице, търгарите се множаха. Тогава бе открит „скокът“ — теорията бе възникнала в Новия Задпредел, на Цитиана и бързо бе заимствана от корабостроителите на Маринър, която бе сред станциите, контролирани от Компанията.