— Ами ако бъркаш и там наистина има нещо гнусно?
— Значи ще има за какво да ми натякваш — невъзмутимо отвърна Рипър.
Стасяк врътна глава недоверчиво.
— Трябва да е имало нещо гнусно, щото иначе ония от базата нямаше да издигнат силов екран. Нали разбираш, това е последната защита. Правиш го, като си опитал всичко друго и нищо не ти върши работа. Не ми харесва, Рип. Цялата тая мисия не ми се нрави.
— На мен също — изрече хладен женски глас зад тях.
И двамата щурмоваци се обърнаха рязко и откриха, че Фрост едва ли не е опряла нос в гърбовете им. Рипър и Стасяк се спогледаха за миг — никой не бе чул приближаването й въпреки неестествената тишина.
— Все още нямаме никакъв отговор от базата — съобщи тя. — Нашите уреди са в пълна изправност, значи хората или не искат да говорят с нас, или не могат. А това поне означава, че има нещо, способно да изкара акъла на цяла една база. Е, въпреки това нашите технически помощници все ни уверяват, че тук няма никой освен нас.
— Ами Гарвана? — обади се Стасяк и Изследователката кимна полека.
— Да, Гарвана. Някой от вас да е чувал това име досега?
— Не — отрече Рипър. — А вие?
Фрост се намръщи замислено.
— Повечето данни за Ансилай са блокирани с кодове на Сигурността и дори аз нямам достъп до тях, но успях да изровя някои подробности, които съвсем не са общоизвестни. Предателят, наричан Гарвана, някога бил високопоставен офицер, служил под командването на Капитан Сайлънс по времето, когато Империята водила война срещу местната раса. Гарвана изменил на своите и минал на страната на Ашраите, за да воюва срещу човечеството. И то доста успешно, ако се съди по някои факти. При сраженията проявил мощна дарба на еспер, но интересното е, че преди да стъпи на Ансилай, в досието му не е регистрирано нищо подобно. Предполага се, че е умрял заедно с Ашраите при изгарянето на планетата.
Стасяк решително завъртя глава.
— Значи си е мъртвец. При такова прочистване нищо не оцелява.
— Досега — напомни Фрост. — Капитанът обаче ми се видя напълно убеден, че Гарвана е оцелял и че ще съумее да го открие. Любопитно.
— Друг път служила ли сте с Капитан Сайлънс? — попита Рипър.
— Не. Досието му е впечатляващо, ако не броим историята с Ансилай. А вие?
— Вече две години съм при него — обясни Рипър. — За Капитан никак не е лош. Служил съм и при по-скапани. А ти, Лю?
— Всичко си му е наред — Стасяк сви рамене. — Поне така ми се виждаше преди тая мисия. Откак получихме заповед да слезем тук, взе да прави чудновати неща.
— Ако вземем под внимание как при предишното си идване оплескал всичко дотам, че да се наложило пълно изгаряне, не съм изненадана. — Фрост зарея поглед в металната гора, сякаш очакваше някакъв отговор. — Обаче съм принудена да спомена, че поведението на добричкия Капитан може да ни създаде грижи. Всъщност той прави впечатление на човек, който съвсем определено е изгубил душевното си равновесие.
Рипър сякаш задълба с очи Изследователката. Тя явно подбираше грижливо думите си.
— И така — предпазливо подхвана той, — ако се наложи официално да обявим, че Капитанът е с разстроена психика, кой ще поеме командването на мисията? Вие ли?
Изследователката се усмихна.
— Бих могла. В името на успеха ни.
— Да — съгласи се Рипър. — В името на мисията.
— Длъжен съм да напомня на всички — внезапно се намеси ИИ през комуникационните им присадки, — че наказанията за бунт и измяна са изключително сурови.
— Измяна ли? — припряно вметна Стасяк. — Че кой ти приказва за измяна? Не съм аз.
Фрост се засмя, без да се смущава. Рипър направи кисела гримаса.
— Знаех си аз. И на опустошена планета не те оставят на мира.
— При настоящото извънредно положение от мен се изисква да следя всички разговори — заяви ИИ. — Разбира се, принуден съм да повторя думите ви на Капитана, когато се върне.
— Разбира се — сговорчиво повтори Фрост. — Когато се върне. А дотогава ще престанеш да следиш всеки разговор, в който участвам, освен ако аз ти разреша. Това е пряка заповед според код „Червено Седем“. Искам потвърждение.
— Потвърждавам код „Червено Седем“ — почти с нежелание промълви ИИ и замлъкна.